Борис Балкх
Видовден (13)

§ 3:2. Радиалното движение — В.

Още появата на Втората противоположност — на физическото ядро вече е движение което няма да престане до настъпването на третия период.

През втори и четвърти период от кръговрата движението е абсолютно, а покоят относителен.

Още в началото на втория период от кръговрата, при превес на мощта на тежнението на И, посоката на движението е свиване. Това поражда действието изсмукване, отлъчване от междузвездния вакуум (от него) на физически ядра, които започват да се притеглят взаимно и да се сливат. Когато едно от тях превиши останалите по големина, става централно за околните и те започват да се втичат в него. То става Черна дупка.

Тежнението свиване има за цел да свие всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в долната вода, във физическото ядро.

При превес на мощта на тежнението на Е, през четвъртия период от кръговрата, посоката на движението е разширение. Това поражда действието изсмукване, отлъчване и отдалечаване от ядрото (от него) на физически ядра, които започват да се оттеглят взаимно, да се приближават към междузвездния вакуум и да се втичат в него.

Тежнението разширение има за цел да разшири всичко материално от битието, да го върне в небитието и да го влее в горната вода, в междузвездния вакуум.

В Индия, символ за движението е:

… ведическият бог Ваю — богът на ветровете.

Той е бог и на нежния бриз,

дори и на дъха, оживяващ хора и животни.

Той е самият Дъх,

а от тук и бог на живота,

защото първото от което се нуждае живият човек

е дъхът.

За оживотворителното действие на дъха е споменато и в Библията:

И Господ Бог създаде човека

от пръст из земята,

и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание;

и човекът стана жива душа.

Движението е изразено като вятър и в мита на догоните:

На своето място превърнал По във вятър

и така оставил това:

от момента, когато Амма сътворил всички неща,

всички те били в По,

те растели, но По не се увеличавало;

зърното По било превърнато във вятър,

но за това не трябва да се говори.

Също в Индия движението в двете му посоки е символизирано с диханието на бог Брахма:

Когато Брахма издишва

се създава цялата Вселена,

а когато вдишва,

целият осезаем свят ще изчезне,

ще загуби видимата си форма

и ще се оттегли в божествената си същност,

където всичко се връща.