Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Драконче (4)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 49 гласа)

Информация

Форматиране
haripetrov (2010)

Книгата е предоставена от издателство „Човешката библиотека“ със съгласието на автора.

В сайта на „Човешката библиотека“ имате възможност да закупите хартиената книга или пък да подкрепите парично автора и неговите помощници.

 

 

Издание:

Николай Теллалов. Слънце недосегаемо

Първо издание

Редактори: Лора Бранева, Вихра Манова

Задочен редактор[1]: Николай Светлев

Консултанти: Ангелина Илиева, Валентин Иванов, Григор Гачев, Дилян Благов, Иван Попов, Кирил Добрев, Мирослав Теллалов, Христо Теллалов, Гугъл A.I. и всички първообрази на героите от книгата (ако някой разпознае — да се обади за вписване в интернет версията!)

Коректори: Вихра Манова, Калин Ненов

Корица и илюстрации: авторът

Предпечат: Калин Ненов, Атанас П. Славов

Печат: Николай Камбуров

Издателство: Фондация „Човешката библиотека“

Сайта на автора: http://drakonche.zavinagi.org

ISBN 978–954–92241–6–0

Бележки

[1] Мисълта, че Н. С. ще види текста, ме стряскаше и ме караше да внимавам — Б.а.

История

  1. — Добавяне (пратено от автора)

Шаркански мироглед

Според змейовете, като към подобни възгледи се придържат и ламите, но с различни акценти, всичко живо, а донякъде и неживо се подчинява на шест първични импулса-емоции-мотива. На ниво разумни същества или поне такива, които използват развита реч, те се делят на „нежелани“ и „предпочитани“. Страх, Завист и Мързел се смятат за причиняващи повечето негативни чувства и водят до постъпки, от които индивид или популация деградират, но винаги следва да се помни, че „от една точка в пространството винаги може да се полети нагоре или надолу; падането и пикирането не е едно и също, както и издигането често си прилича с движение под принуда на взрив, когато положението е извън контрол“. Така Страхът е здравата основа на предпазливостта, инстинкта за самосъхранение; Страхът е съставка на някои форми на загриженост, привързаност, а в най-градивната си трансформация може да достигне до Съмнение — важен инструмент при боравенето със седмата първична емоция-мотивация, която приблизително се превежда като „Информация“.

Завистта, която по принцип е хипертрофирало Желание и подтиква да отнемеш това, заради което завиждаш, може да те накара да развиеш желаното качество или да намериш желания обект другаде, без да го крадеш, дори да си го направиш. От друга страна, задоволената завист потенциално е способност да се замислиш над действителната стойност за теб на онова, което си придобил, понеже го е „притежавал“ някой друг. Когато откриеш, че си се борил за нещо, което всъщност не ти трябва, научаваш кое е ценно и кое — излишно. Оттук и схващането на змейовете, че истинските съкровища са личните качества, а не материалните обекти. Всъщност, на много ранен етап се стига до извода, че всичко трябва да е материално, а „нематериалните“ неща са проява на активността на материални обекти. Един надпис например е материален обект — слой мастило, подреден по определен начин. Съдържанието на надписа е „идеално, духовно“. Но е такова само когато материалният обект „мозък“ възприеме съдържанието на надписа, посредством напълно материалните сетива и нервни импулси, а после и биохимични реакции в аналитичната част от мозъка — тоест чрез функцията си като материален обект, която функция е „съзнание“. Следователно, решили първите змейски Мъдреци, всичко в този свят е материално.

Мързелът, който всъщност е склонността на всяка система към регрес и увеличаване на ентропията, създава навици, които спестяват нуждата всеки път нещата да се започват отначало. От друга страна, навиците водят пак до мързел. Нежеланието да се прави нещо без причина обаче носи в себе си зародиша на изобретателността и избора да поразсъждаваш как по-лесно и по-изгодно да свършиш нещо, което се налага да се свърши, но не е приятно.

По този начин „негативните“ първоначала дават избор да се използват „позитивно“. По същия начин и „висшите първочувства“ могат да поведат към принизяване.

Любовта, в основата си нагон за продължаване на рода, исторически свързана с творческа дейност, за да бъде заслужена в чисто физически смисъл, като че ли няма негативни прояви. И според змейовете, наистина е така. Още в зората на своята история, те установили, че различаващите се по начин на мислене заради половите си хормони змейове и змеици могат да съчетават различните си похвати на концентриране на свободна енергия, тоест да правят „заклинания“. За постигане на синхрон в това общо действие е било задължително партньорите да се ценят взаимно, тоест — да се обичат. Концентрирането на енергия и черпенето ѝ от околната среда само по себе си се явява за една двойка източник на удоволствие, който може да се съчетава и с чисто сексуалното ѝ използване.

Случва се обаче светът да престане да е важен за двойката, когато партньорите са си самодостатъчни. Тоест, Любовта може да тласне към Заблуда. Безконтролното правене на магия може да увеличи Потока, преминаващ през лещата на слятото съзнание, изпаднало в еротичен екстаз, и да изпепели тази леща, дори ако преди това не е предизвикало чисто физическа екзо- или ендотермична катастрофа в околната среда. Поради тази причина се стигнало до заключението, че запазването на индивидуалността е нещо важно за оцеляването на расата и средата на обитаване, защото Любовта е твърде могъща сила и никой не бива да дръзва да мисли, че може да я овладее. Астрономическите наблюдения и осмислянето на източника на енергията на звездите като Обич, сливане на леки ядра при термоядрени реакции, утвърдило мнението на шарканите, че любовта е в основата на градивните, но и разрушителни процеси във Всемира. Тоест — че е първична сила, която у живите същества се наблюдава като обикновен полов нагон, сетне привързаност и обич във всичките ѝ форми.

Понеже Любовта, дори когато разрушава (разчиства мястото), е градивна сила, творческа енергия, обратното ѝ е Страхът, който даже проявен като инстинкт за самосъхранение, е предимно деструктивен. Страхът, смесен с Любовта, дава Ревност, но при различна подчиненост е отговорност и стремеж към самоусъвършенстване. Омразата, според шарканите, е продукт на Страха и Завистта, двете заедно или всяка отделно. Следователно, Омразата не е първична и сама по себе си не ръководи Живота като явление и процес.

На Завистта се противопоставя Възхитата, самият акт на отказ да поискаш да отнемеш, а вместо това да отдадеш дължимото и да се опиташ да постигнеш нещата сам. Фактически Възхитата е пак завист, но употребена „достойно“ и „разумно“, при това на елементарни прояви на Възхита са способни и животните без реч, което означава според Мъдреците, че не съществува рязка качествена граница между разума и животинското състояние. Такъв качествен преход, според змейовете, съществува в състоянието на разумност, нарича се „Осъзнаване“ и изисква непрестанно усилие да се задържиш на „стръмния връх на Равновесието“, защото умът „винаги може да заспи“.

Под Равновесие шарканите разбират динамично равновесие, на практика крайно неравновесна система, способна да даде развитие към усложняване и обогатяване, но и заплашена от срив към регресията и упадъка. Процъфтяването не е задължителен белег на постигнато Равновесие.

На Мързела опозицията е Любопитство, което най-близо се допира до седмото начало — „Информация“. Стремежът да се правят нещата, да се създават, осмислят също е „умно използване“ на Мързела, както е случаят със Завистта, но има една важна особеност — Любознанието е и сила само по себе си, то е и изискване да „заслужаваш“ нещата, които ти се случват, като се започне с най-първото сполетяло те — Живота.

Животът не се дава за заслуги, животът е просто живот и друг може да нямаш, затова е по-добре да го използваш за постигане на Щастие, достойно за осъзнато същество. Така че в мига на Смъртта да си отидеш в небитието, от което си дошъл, отново щастлив, че си имал битие, и то битие, през което си доказал, преди всичко на себе си, че наистина си разумен.

Поради тази причина, твърдят змейските Мъдреци, шарканите не се боят от смъртта, защото и не изпитват страх от живота, тъй като животът е проява на Обичта на всемира към себе си.

Седмата първоемоция, условно преведена като „Информация“ на дадения Лъжовен език, в най-ниското си равнище се проявява като стремеж за обмяна на вещества и енергия с околната среда. Над нивото на микроорганизмите се нарича Глад. Гладът може да изостри, но и да притъпи сетивата, да провокира ума, но и да го изтощи. Физиологичният глад е първата степен на Информацията. Следващото равнище е потребност от общуване и е пистата, по която другите първоемоции тласкат напред или назад, ускоряват или забавят възникването и усложняването на системи за комуникация. На определен етап Информацията е и нужда от общуване със себе си, обобщаване на натрупани данни и правене на изводи. Информацията се смята за „неутрална“, като цяло пасивна сила, освен в проявата си на „индивидуален стремеж към оцеляване“, защото задоволяването ѝ и начините на задоволяване се определят от предишните шест и от техните трансформации.

Мъдреците сочат, че Информацията влиза в известно противоречие с Любовта, особено ако се касае до избора „индивид — общност“, и тук трябва „да се лети като през гора“. В крайна сметка личността е важна и изборът дали да се жертва личното щастие следва да е много предпазлив и винаги конкретен според обстоятелствата.

Змейовете отричат повтарящия се кръговрат в природата, защото поради дълголетието са забелязали, че нещата се променят и никога не са същите. Не бива да се заблуждаваме от сезоните и затворените пътеки на световете ни около слънцето. Съзерцанието и просветлението са само инструменти, не единствени източници на познанието — трябва да проверяваш изводите си с нокти. Развитието може привидно да е като спирала, но не е, защото Посоката не е определена, и то е така поради липсата на Първотворец. Но разумните раси могат да поемат ролята на Творци, стига да не се ръководят от прищевки, а да изучават всемира с всички средства, които не ограничават Съдбите на живите създания, без това да е наложително за запазване на Равновесието.

Те казват: „Определянето на посоката е осъзнат разум“.

И още: „Вглеждайки се в себе си, можеш да разбереш всемира. Но обърнеш ли очи навън, можеш да приемеш истинското положение. Бъди готов, че може да си сгрешил. Илюзията не е около, а вътре в теб. Никой не лети със затворени очи. Всемирът съществува даже когато не го мислиш.“

„От бездната се бои само който няма криле.“

„Крилете може да не растат от раменете.“

„Лети високо — гледай и отблизо.“