Читателски коментари (за „Завръщане от звездите “ от Станислав Лем)

(И като отговор към №3)

(възможни са СЛАБИ СПОЙЛЕРИ)

Мой пропуск е, че Brave New World е все още сред непрочетените от мен; смятам да поправя това скоро. Но, по отношение на „Завръщане от звездите“. Това е една от моите завинаги най-важни книги. И прозренията, и финалното послание за мен са много истински. Но, освен това, тази книга показва ИМЕННО как една добра идея може да има И недобри „странични“ ефекти.

Не мога да споделя мнението, че агресията е нещо нужно. Или постиженията, сами за себе си. Постиженията имат смисъл само ако донасят нещо добро наоколо си — наречете това мнение малоумно или идеалистично, все тая. Да бъдеш „най-най-“ просто заради „най-най-“, това е безсмислица. То не дава нищо нито на теб, нито на някой друг. Спортовете, в които има агресия — те не са добър начин, по който да „изживяваме“ енергията си. Тази енергия ще донесе много повече удоволствие, ако се използва за нещо, което те кара да се чувстваш добре и пълноценен без да търсиш надмощие над някой друг. Удоволствието не е продукт на надмощие. То е продукт на взаимодействие, в което всеки осъзнава, че е безценен, защото ДОПЪЛВА и ПОДПОМАГА нещо, а не защото КОМАНДВА нещо.

И все пак, при такова генерално решение на проблема с агресията, както в тази книга, неминуемо е да има негативни ефекти. Според мен това, което Станислав Лем казва, е че хората са способни да изопачат дори най-доброто решение, понеже не могат да поставят граница между необходимото и прекаленото. Свят, в който дивите животни изглеждат като дрогирани, а пълните усещания в секса са възможни само след неутрализиране на някаква част от личността… такъв свят си остава болен, дори ако има много и чудесни други постижения.

Прекалено е да изчезне желанието да надмогваш себе си, обаче. Прекалено е да изчезне интересът към алпинизъм, пилотиране, гмуркане, и т.н. Прекалено е да изчезне интересът към дълбоки чувства и способността да ги изпитваш. Човек или общество се превръщат в консуматори, когато им се отнеме възможността да се „нахранят“ с онези неща, които НАИСТИНА са им нужни. Стремежът за развитие и усещането за дълбока връзка са едни от тези важни неща.

Кратко и чудесно опива този живот причтелят на главния герой. По-добро определение за това аз лично не съм срещала.

:) Шахматът? Той също не бива да се губи, напълно се съгласявам. Той е един наистина прекрасен спорт. И/или хоби, и/или забавление. Не по-лошо забавление от литература, кино, музика, танц…. просто, по-различно забавление. А което го прави особен — него и другите подобни игри — е, че той дава възможност за неагресивна конкуренция. Освен когато се случи единият или двамата съперници да страдат от наранено Его. Но нараненото Его се лекува по други начини. И това е едно от нещата, на които всички ние, хората, трябва да отделим много внимание. Излекувай сърцето и ще излекуваш ума, а оттам — постъпките. А грешката на хората е, че все още смятат материалните/химични/биологични лекарства за по-добри от чисто емоционалните/психологическите/енергетичните такива.

:)) Не очаквах да се получи толкова дълъг коментар.