Съжалявам, но не споделям възхищението, изразено в предишните коментари. Може би съм по-посредствен читател, а може и просто да се дължи на призмата на нашето съвремие и личния ми мироглед, които пречупват възприятието ми за романа. През цялото време имах чувството, че героят всъщност е гей, но както той, така и авторът сякаш се срамуват явно да разкрият това на читателя. Диалозите са пълни с твърде много недомлъвки до степен на места да са направо непонятни. А най-много не ми се понрави твърде повърхностното представяне на човешката агресия. Това иначе толкова всеобхватно и разнородно човешко чуство е сведено до твърде едномерното желанието за убиване. Къде например остана желанието просто да надделеш над другия, да властваш и да държиш контрола в свои ръце, да се изкачваш по йерархичната стълбица, без значение в коя област и на какви ценности се гради тя? Това желание за доминиране също е форма на агресия, движеща човешкия прогрес, но не е непременно свързана с физическата агресия. Добър пример е турнир по шах. Нима подтискането на желанието за убиване би попречило на хората да се опитват да станат шампиони по шах?!? Най-добрият моден дизайнер, най-добрият разказвач, най-стилно облеченият човек, най-добрият инженер?
В заключение и няколко добри думи. Действието е представено по увлекателен начин, описанията карат и читателят да почувства объркването и дезориентацията на героя, сякаш го изживява сам. Идеята е добра, макар и, както казах по-горе, представена в крайно опростен (опосредствен) вариант. Романът става за четене, но не го намирам за чак толкова гениална творба. Напомня ми и за „Един прекрасен свят“ (Brave New World).
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.