Владимир Маяковски
Вечно заседаващите

Разотива се народът в учрежденията.

Дъхтят книжата на влажно.

Щом влязат в самото здание:

като вземат петдесетина –

най-важните –

служащите разотиват се на заседания.

Качвам се на горния етаж

на седмоетажния дом.

„Дойде ли другарят Иван Ванич?“ –

„На заседание

в А-бе-ве-ге-де-е-же-зе-кома.“

Разярен

В заседанието се втурвам

като лавина,

с проклятия ураганни

и виждам:

седят човешки половини.

О, дяволщина!

Де другата половина остана?

Заклани, убити? –

Гневя се аз.

И чувам на секретаря

спокойния глас:

„Те са едновременно на две заседания.

На ден по двайсет заседания

Налагат се нам.

По неволя разкъсваме се.

До пояса тук,

а останалото — там,

в различните комисии“

От вълнение не спя.

На сутринта

срещам виделото с една мечта:

„О, да има поне

още едно заседание

за изкореняване

на всички заседания!“

 

1928 г.