Николай Гумильов
Дървеса

Не дървесата в тъмната гора,

а нас животът съвършен отмина:

за тях земята — звездната сестра,

отечество е, а за нас — чужбина.

 

В дълбока есен залезен жълт прах

и изгревни червени небосводи

с цвета на кехлибар обземат тях –

свободните, зелените народи!

 

Мойсей сред дъбовете там расте,

сред палмите — Мария непозната.

Един към друг тих зов си пращат те

в тъмата вековечна по водата.

 

В недрата земни те коват елмаз,

трошат гранит, отключват струя бяла,

и бликва изворът в уречен час –

при скършен бряст, при сикомора зряла.

 

Такава да намеря аз страна,

където да не плача, да не пея,

а мълком да набирам висина

безброй хилядолетия над нея!