Иван Вазов
Хубави сте, за чудо сте…

Хубави сте, за чудо сте,

балкански долини,

хладни гори и потоци,

кичести рътлини,

 

хубави сте, за чудо сте,

поля позлатени,

вие, небеса лазурни,

планини зелени…

 

Хубава си, за чудо си,

Тракио свободна,

на гордите наши чеда

майко благородна.

 

Поклон тебе, Средна гора,

със дъбове черни!

Какво шъпне с листата ти

зефирът вечерни?

 

Зарад спомени ли славни?

За дни ли проклети?

Много нещо ще разказваш

ти, на вековете…