Включено в книгата
Оригинално заглавие
Das Experiment, ???? (Пълни авторски права)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Фантастика на ФРГ, Австрия и Швейцария. Антология

Съставител: Любен Дилов, 1981

Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982

ФРГ, Австрия и Швейцария, първо издание

 

Литературна група IV

Редактор: Надя Фурнаджиева

Редактор от издателството: Здравка Петрова

Художник: Минчо Панайтов

Худож. редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Найден Русинов

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова, Жанета Желязкова

Дадена за набор на 6.III.1981 г. Излязла от печат на 30.VIII.1981 г.

Издателски № 1742. Формат 84/108/32. Издателски коли 23,10. Печатни коли 27,50. У.И.К. 23,80. Цена 2,94 лева

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

 

Die Anthologie enthält Erzählungen und Ausschnitte aus folgenden Sammlungen-Stiller © Suhrkarap Verlag, Frankfurt /Main, 1954; Der Ohrenzeuge © Carl Hanser Verlag, München, 1954; Fast alles Möglishe © Verlag Klaus Wagenbach, Berlin, 1975; Science Fiction Story Reader, Spinnenmusik, Eine Lokomotive für den Zaren, Der Zeiter, © Wilhelm Heyne Verlag, 1978, 1979, 1980; Ein Kyborg namens Joe © Insel Verlag, Frankfurt/Main, 1972; Der grüne Komet © Wilhelm Goldmann Verlag GmbH, München, 1964; Leben wie im Paradies © Hoffmann und Campe Verlag, Hamburg, 1964; Welt ohne Horizont © Alle Rechte bei E. Barmeyer u. H. Kamphaus; SF in Deutschland © Fischer Tashenbuch Verlag GmbH, Frankfurt/Main 1974; Das Monster im Park © Nymphenburger Verlagshandlung GmbH, München, 1970; Das Experiment © K. Thiemanns Verlag, Stuttgart, 1975; Sämtliche Erzählungen © Schocken Books Jnc, N.Y.; Phantastisches Österreich © Paul Zolnay Verlag GmbH, Wien/Hamburg, 1976: Die Stadt © Verlags-AG „Die Arche“, Peter Schifferli, Zürich, 1952

 

Sciehce Fiction von der BRD, Schweiz und Österreich. Anthologie


Сигурно беше извършено убийство — най-малкото се касаеше за подпомагане на самоубийство. Един лекар можеше да бъде подведен под отговорност, тъй като съзнателно беше дал неверни показания за смъртен случай, и една жена бе изчезнала безследно.

Зная, че бях задължен да уведомя полицията за този факт. В продължение на три седмици обмислях дали да сторя това. След изчезването на моята клиентка — съдържателката на хотела, госпожа Анелизе М. — на няколко пъти проверявах намиращите се на мое разположение доказателства и се питах: „Представлява ли случилото се интерес за полицията? Не се ли касае тук много повече за нещо, към което трябва да насоча вниманието на колкото се може повече хора, за да ги предпазя?“

Днес най-после реших окончателно, че ще изключа полицията от играта. Ще напиша всичко, каквото зная, и ще изпратя тази статия до много вестници. Който не повярва на моя разказ, може да изхвърли листовете в кошчето. Който обаче приеме за възможни описаните от мен събития, ще разбере, че имам право да предпазя всички ближни от срещата с моята изчезнала клиентка. Госпожа М. знае всъщност нещо, което освен нея знаеха само двама — забележете — само двама души. И двамата са вече мъртви. Ако госпожа М. е все още жива, то тя навярно някой ден ще поиска да се довери някому.

Обаче, когато тази жена — когато и където и да било — се опита да ви разкаже за някакъв нечуван експеримент, не я слушайте! Не й обръщайте внимание!

1. Как се запознах с експеримента и с произшествията, свързани с него.

Преди близо три седмици госпожа Анелизе М., съдържателна на хотел, дойде в адвокатската кантора и ме помоли за строго секретен разговор. Госпожа М., около петдесетгодишна дама, която познавах от години, този път беше необикновено възбудена. Още в началото на посещението си тя ме помоли да отменя делата си за следващите часове, тъй като се нуждаела от моята подкрепа за някаква работа, която много я тревожела. За да ме убеди в неотложността на молбата си, тя ми разказа какво се беше случило. Ще изложа накратко основните моменти от разказа на госпожа М.:

От точно два месеца в хотела на госпожа М. живеел един господин, който още от първите дни на своето пребиваване направил особено впечатление на персонала. Доктор К., петдесетгодишен лекар, веднага след идването си дал да се разбере, че му е необходима абсолютна тишина и уединение. В началото отбягвал всякакви разговори, често не напускал стаята си дори когато било време за хранене. Помолил да махнат и телефона от стаята му. Докато в началото доктор К. бил объркан и — както се изрази госпожа М. — „не съвсем на себе си“, то от седмица на седмица състоянието му се подобрявало. Той станал по-тих и по-спокоен. И когато след време започнал да разменя по някоя и друга дума с околните, той създавал край себе си „мирна атмосфера“ — по думите на госпожа М. Един ден преди госпожа М. да дойде в моята кантора, доктор К. внезапно изразил желание да излезе в града с един от служителите в хотела, тъй като искал да отиде в една аптека. За първи път от пристигането си доктор К., който впрочем никога не приемал и гости, излизал от хотела.

Госпожа М. знаела, че нейният служител ще се забави доста в града и решила да извърши нещо, което сега оценяваше като непростима и некоректна постъпка. Тя отишла в стаята на доктор К., за да установи, както сама каза, с какво се е занимавал по цели седмици и месеци този странен гостенин. За свое най-голямо учудване не открила нито книга, нито някакъв работен материал. В чекмеджето на писалището обаче тя намерила магнетофонна лента, запъната в тънка хартия, а също и един незапечатан плик. Госпожа М. не могла да сдържи любопитството си и измъкнала от плика изписаните на ръка листове. Прочела ги дума по дума.

На това място ще прекъсна разказа на госпожа М. и ще цитирам най-важните откъси от написаното от доктор К. Защото няколко часа след като ми се довери, госпожа М. ми даде възможност да прибера при себе си споменатите доказателства — магнетофонната лента и бележките на доктор К. И до ден-днешен не мога да се реша да предам тези неща на семейството на доктора, въпреки че те им принадлежат по наследство.

 

2. Доктор К. пише един вид отчет, предназначен за семейството и за приятелите му (откъс):

„В неделя, 20 септември, ми позвъни дъщерята на моя стар пациент Фридрих Крон и ми съобщи, че баща й е мъртъв. Тази вест много ме изненада. Въпреки че седемдесет и тригодишният господин Крон страдаше от стенокардия в лека форма, неговото състояние до този момент в никакъв случай не можеше да се окачестви като особено тревожно. Веднага, отидох в жилището на Крон, където на вратата бях посрещнат от неговата дъщеря. Тя започна да ми разказва шепнешком, че днес дошла да посети баща си. След като звъняла продължително време, най-после й отворил един приятел на баща й — господин Бауер (когото аз не познавам). Бауер я оставил мълчаливо да влезе, завел я до мъртвия й баща и седнал в едно кресло, където от този момент останал неподвижен.

След като ми разказа всичко това, дъщерята на Крон ме отведе при мъртвия. Никога през живота си няма да забравя картината, която видях. В предната част на стаята, към вратата на балкона и към прозореца, бяха обърнати кресла, поставени така едно зад друго, че хората, които седяха в тях, не можеха да си виждат лицата. Между двете кресла имаше малка масичка, на която лежеше само един предмет — някакъв зар. Зарът показваше цифрата «едно». В креслото, което беше с гръб към масичката, седеше мъртвият. Главата му беше клюмнала, обърната към прозореца, слепоочието му се допираше до перваза на прозореца. В другото кресло седеше човекът, за когото ми разказа дъщерята на Крон. Той седеше облегнат, отметнал неестествено глава назад. Очите му бяха широко отворени и гледаха, тъй да се каже, «през мене».

Веднага разбрах, че този човек се намира в шоково състояние. Въпреки това най-напред се обърнах към стария си пациент.

След кратък преглед разбрах — нямаше съмнение, че е мъртъв. Причината за смъртта му в този момент ми се стори почти ясна. Леката миризма на горчиви бадеми, бледото лице на мъртвия и най-после счупената чаша, останките от която бяха пръснати по перваза на прозореца, даваха основание да се направи извод, че смъртта на Крон е причинена от отравяне, с цианкалий.

Защо, защо не извиках тогава полицията, както бях длъжен да направя? Защо? Хиляди пъти съм си задавал този въпрос. Как мога да обясня решението си, как мога да разкажа за онова неповторимо чувство, което ме обхвана в онзи миг? Не мога. Защото не намирам достатъчно точни думи, за да опиша лицето на човека в другото кресло. Изражението му беше причина за моята така безотговорна за един лекар постъпка. По това унесено в себе си лице не се четеше нито страх, нито радост, нито ужас, нито щастие, а само едно неописуемо учудване. Аз бях сигурен, че в тази стая се е случило нещо загадъчно и исках сам да разреша загадката.“

За сега това е един откъс от бележките на доктор К., които моята клиентка бе прочела без разрешение. Доктор К. описваше развитието на събитията надълго и нашироко. Аз ще отбележа тук най-важното: Доктор К. не могъл да раздвижи господин Бауер и решил да го откара в клиниката си. За да се запознае по-отблизо с причината за смъртта на Крон, той запазил за себе си предположенията, които бил направил, и помолил дъщерята на Крон да му разреши да откара мъртвия в клиниката за аутопсия. Докато чакал линейката, доктор К. успял под някакъв предлог да отпрати от стаята дъщерята на Крон. Защото, преглеждайки Бауер, той открил нещо, което искал да вземе със себе си. Наполовина скрит под креслото на Бауер стоял магнетофон с прослушана ролка, на която било написано: Първа страна „Разговор с Бауер“ (датата била от преди две години и половина). Втора страна „Експериментът“ (с дата от същия ден, в който починал Крон). Доктор К. взел магнетофонната ролка със себе си. По-късно, след като оставил Бауер под лекарски надзор в клиниката, той прослушал записа в личната си ординаторска стая. Веднага след това написал смъртния акт на Крон. Поставил диагноза „Остра сърдечна недостатъчност“, въпреки че записът на магнетофонната лента му предоставил и последното доказателство, че Крон е починал от отравяне с цианкалий.

В бележките на доктор К. има още един важен откъс, който ще цитирам по-нататък. Сега ще отбележа част от записа на магнетофонната лента. Самият аз, вече казах, притежавам тази лента. Прослушах записа, както беше направила преди мен и моята клиентка госпожа М. Тези магнетофонни записи обясняват всичко, което се случи по-късно, обясняват произшествията, които доведоха до изчезването на моята клиентка и ме накараха да се обърна с тази статия към обществеността.

 

3. Резюме от разговора между Крон и Бауер, който бе проведен две и половина години преди смъртта на Крон.

Записът беше направен явно без знанието на Бауер. От началото на разговора, който се води в приятелски и непринуден тон, става ясно, че господата Бауер и Крон са пенсионери, бивши чиновници, и двамата овдовели и от години редовно играят заедно на шах. По време на тези игри двамата са установили, че притежават някакви телепатически способности. Това означава, че често се случвало единият да „чете“ мислите на другия, или пък единият да каже нещо, за което в същия момент си мислел и другият. Така например единият от господата казваше открито на другия върху каква комбинация мисли в момента и това правеше особено силно впечатление, когато мислещият разсъждаваше върху съвсем безсмислен ход. Двамата господа преценяваха тази своя способност като куриозна. По време на упоменатия разговор господин Крон целенасочено засяга темата телепатия, на която Бауер реагира с удоволствие. Крон отбелязва, че от известно време се занимава с изучаването на научната същност на явлението. Крон дори прочита по време на разговора някои извадки от доклад на един руски учен, изследовател на мозъка, Леонид Василев, който години наред се е занимавал с проблема (впрочем безрезултатно) — да намери научно обяснение на телепатията. Крон обръща особено внимание на извода на учения, че тъй наречената телепатическа двойка (т.е. двама души телепати) е в състояние да упражнява непрекъснато своите способности.

След като Крон разказва всичко това на приятеля си, той изказва една мисъл, която искам да цитирам:

„И сега си представете, моля ви, такава телепатическа двойка в смъртния час на единия от двамата. Както знаете, мили приятелю, мозъкът на човек живее няколко минути след смъртта му, т.е. след спирането на сърцето. Не можем ли да предположим, че човешкият мозък през тези минути вижда, чува, чувства и разбира какво ни очаква след смъртта? И ако е така, защо да не е възможно живият партньор да «улови» мислите, които умиращият «изпраща» пред прага на смъртта?“

Ще отидем много далеч, ако разкажем подробно как Бауер постепенно разбира, че Крон фактически планира да проведе този експеримент заедно с него. Бауер се отбранява ужасен, обвинява Крон в дързост, а Крон, от своя страна, се опитва да убеди приятеля си, че този експеримент може да даде на човечеството това, което то се стреми да научи от началото на своето съществуване. Записът на разговора свършва в момента, когато Бауер е почти съкрушен от представата, че от този момент всеки ден те заедно с Крон трябва да се готвят за смъртта на единия от тях. Той казва: „Ние ще се дебнем, ще се мразим, ние няма да го понесем, Крон!“ А Крон, който вече окончателно е запланувал експеримента, отговаря: „Помислил съм и за това. Когато настъпи денят, в който няма да можем да издържаме повече, ще хвърляме зар…“

Това беше накратко записът от едната страна на магнетофонната лента. Втората страна, записана след две и половина години, съдържа малко шум и малко думи.

 

4. Запис от предсмъртния час на Крон.

Чуват се стъпки. Столове или кресла се местят насам-натам. Пада един зар. Един глас казва: „Три“. Зарът се търкулва още веднъж. Един глас казва „Едно“. В продължение на няколко минути се чува само шумно дишане. След това една чаша се счупва на парчета. Чува се един-единствен вик (искам да си спестя подробното му описание). И след това думите, казани ясно от Бауер: „Боже мой! Крон! Не! Боже мой!“, и нищо повече.

Около 20 минути на магнетофонната лента няма нищо записано. След това се чува звънецът. Сигурно в този момент звъни дъщерята на Крон. След това лентата свършва. Какво се случва по-нататък, знаем от бележките на доктор К. Сега искам дословно да предам последните, най-съществени изречения от писмото на доктор К.

 

5. Бележките на доктор К., в които се описва поведението му след издаването на фалшив смъртен акт на Крон и след настаняването на Бауер в единична стая в клиниката.

„За мен нямаше съмнение, че Крон и Бауер са правили експеримента така, както го е планирал Крон. Две и половина години те са упражнявали своите телепатически способности, докато най-после са подготвили последната част от експеримента. Те са поставили магнетофон, за да може живият да запише веднага впечатленията, които ще сподели мъртвият с него. Сигурно, предполагам, са се съобразили с шока, който ще получи живият, или с по-късното му объркване. Кой от двамата възрастни господа ще трябва да умре е решил зарът, който самият аз видях върху масичката. Дали Крон е взел сам отровата, или Бауер му я е дал, няма никога да се разбере. Убийство ли е това или подпомагане в самоубийство? Въпросът вече няма значение. Защото и Бауер е мъртъв.“

След това заключение: „И Бауер е мъртъв“ в разказа на доктор К. следва едно дълго описание, разбираемо само за лекари, за последните четири седмици от живота на Бауер.

Очевидно Бауер се е намирал в такова състояние, в което просто не е искал повече да живее. Въпреки че доктор К. е прекарвал всяка свободна минута при пациента си и непрекъснато го е молил да му разкаже за резултата от експеримента, Бауер е мълчал. Доктор К. беше уверен, че Бауер го е чувал и го е разбирал. Той безброй пъти му казвал, че знае за експеримента и след като видял замечтаното лице на Бауер, разбрал, че експериментът е излязъл сполучлив. Доктор К. молил Бауер да му каже какво е „мислил, видял, почувствувал или познал“ Крон в смъртния си час. Бауер мълчал. След три седмици Бауер се разболял от пневмония и се залежал. Разказът на доктор К. завършваше със следното изречение: „Най-после Бауер проговори. Най-после. Той ми го каза; След два дни беше мъртъв.“.

С това аз почти завърших моя разказ за случилото се, което беше свързано с експеримента. Доктор К., както се виждаше от датата, бе напуснал своето обкръжение няколко дни след смъртта на Бауер. Той беше изоставил семейството си, клиниката си и се беше настанил в хотела на госпожа М. Както вече казах, там той почти два месеца е живял в монашеско усамотение. След това дошъл денят, когато пожелал да го заведат в една аптека. Този момент бил използван от моята клиентка, за да влезе в стаята на доктор К. Тук тя прочела бележките му, тук намерила магнетофонната лента, която взела да прослуша в стаята си на горния етаж. Всичко това било върнато на мястото му. На следващата сутрин се случило нещо, което обезпокоило госпожа М. и тя ме потърси в адвокатската кантора, за да ме помоли за съдействие.

 

6. Причината, поради която госпожа М. ме молеше да я придружа до хотела.

След като госпожа М. прочела бележките на доктора и чула магнетофонния запис, тя разбрала, че нейният гост знае резултата от експеримента Доктор К. бил единственият човек, който знаел какво ни очаква след смъртта.

Когато на другата сутрин след посещението си в аптеката доктор К. не отворил заключената врата на стаята въпреки многократното чукане и викане, госпожа М., била обзета от панически страх. Разбира се, като съдържателка на хотела, тя била длъжна да разбие вратата. Но мисълта, че може би доктор К. е мъртъв и е оставил бележка за изхода от експеримента, я ужасила. Тя се страхуваше от чудовищната възможност да прочете тази бележка. Тя се страхуваше. И за това ме помоли да вляза заедно с нея в стаята на доктор К.

 

7. Какво се случи в стаята на доктор К.

Госпожа Анелизе М. и аз разбихме заключената отвътре врата. Намерихме лежащия в леглото си доктор К. да спи. Не успяхме да го събудим. Не съм лекар и мога да опиша състоянието му само по следния начин: Той беше потънал в дълбок сън. На писалището имаше една бележка. И двамата я видяхме. Но не смеехме да се доближим до масата. Аз предложих да извикам от рецепцията лекар за доктор К., тъй като в стаята му нямаше телефон. Когато се върнах, госпожа М. не беше вече при доктор К. Горната изписана страница на бележника беше изчезнала. Търсих госпожа М. навсякъде и най-после една служителка ми каза, че тя току-що е напуснала хотела и е отпътувала с колата си.

 

8. Край на моя разказ.

Оттогава госпожа М. изчезна безследно. Доктор К. почина няколко дни след като го намерихме заспал дълбоко. Не се опитах да разбера от какво е починал. Какво можеше да ми даде един смъртен акт? Главната причина за тази смърт знаех по-добре от лекарите.

Крон е мъртъв, Бауер е мъртъв, доктор К. е мъртъв — а госпожа М.?

 

Допълнение от издателя.

За да се предпази от обвинението, че не е дал показания, адвокатът е написал тази статия под псевдоним. Името на своята клиентка той също не съобщава, защото е задължен да запази тайната. Но дори и да не знае името, всеки, който прочете статията, трябва да знае, че може да срещне някаква жена, която ще иска да му се довери и да му разкаже за един необикновен експеримент.

Край