Включено в книгата
Оригинално заглавие
Sweeney Among the Nightingales, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове

Послеслов: Владимир Левчев

Съставител на бележките: Владимир Левчев

Рецензент: Александър Шурбанов

Водещ редактор: Федя Филкова

 

Английска. Първо и второ издание

 

Редактор: Владимир Трендафилов

Редактор на издателството: София Бранц

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова

Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50

 

ЕООД „Народна култура“ — София

ДФ „Полиграфически комбинат“ — София

Народна култура, София, 1993

ISBN–954–04–0075–9

 

Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.

 

T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969


ωμοι πεπληγμαι χαιριαν πληγην εσω.[1]

 

Изхилва се с ръце маймунски

Свиней, разтворил колене.

В петна жирафски се издува

зеброобразното чене.

 

Луната с бурни ореоли

на запад бяга — към Ла Плата.

Гарван и Смърт кръжат, и пази

Свиней врата — от рог вратата.

 

Помръкват Куче, Орион.

Повяхва стихнало морето.

Гледа Свиней — с испански плащ

една му сяда в коленете,

 

но пада и покривка дръпва:

с кафена чаша пода цапа;

на пода вече настанена,

с прозявка вдига си чорапа.

 

Зяпнал, облегнат на перваза,

мълчи облечен в мока мъж.

Донася келнер портокали,

банан, смокиня изведнъж.

 

Без звук кафявото гръбначно

прихваща, после изоставя.

Рахил, родена Рабинович,

със лапа гроздето разравя.

 

Тя и онази дама с плащ

в комплот, в съюз са подозрени.

Затуй човекът с поглед чер

гамбит отказва уморено.

 

Напуска стаята, отвън е

и през прозореца наднича:

където клони на глицинии

златно ухилване обкичват.

 

Хазайката встрани, до входа,

говори с някакво лице.

И славеите пеят близо

до манастир „Свето сърце“.

 

В гората кървава те пяха[2],

когато викна Агамемнон:

цедиха капки по савана —

опозорен е той, втвърден е.

Бележки

[0] Заглавието пародира стихотворението на Е. Браунинг „Бианка сред славеите“. Думата „славей“ има жаргонно значение на проститутка. Прави се алюзия с мита за Филомена — мъжът на сестра й я изнасилил и после й отрязал езика, тя била превърнат в славей, който се опитва да разкаже своята история.

[1] „Тежко ми! Смъртен удар ми нанесоха“ — предсмъртният вик на Агамемнон от едноименната трагедия на Есхил.

[2] Алюзия за „Едип в Колон“ на Софокъл.

Край