Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Hippopotamus, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове

Послеслов: Владимир Левчев

Съставител на бележките: Владимир Левчев

Рецензент: Александър Шурбанов

Водещ редактор: Федя Филкова

 

Английска. Първо и второ издание

 

Редактор: Владимир Трендафилов

Редактор на издателството: София Бранц

Художник: Стефан Груев

Художник-редактор: Николай Пекарев

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Технически редактор: Олга Стоянова

Коректор: Людмила Стефанова

Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50

 

ЕООД „Народна култура“ — София

ДФ „Полиграфически комбинат“ — София

Народна култура, София, 1993

ISBN–954–04–0075–9

 

Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.

 

T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969

История

  1. — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)

След като се прочете това послание у вас,

наредете да се прочете и в Лаодикийската църква…[1]

 

С корем в калта се излежава

хипопотам широкогръб.

Гранитен в нашата представа,

той всъщност е от плът и кръв.

 

От плът и кръв е — слаб и краен,

от нервни шокове люлян.

А Истинският Храм е траен —

стои на камък основан.

 

Блуждае по пътеки земни

хилавоногия ’потам.

А без да мърда, ще си вземе

парите Истинският Храм.

 

До манговия плод не стига

под клоните ’потамът стар.

Към Истинския Храм пристигат

задморски ананас и нар.

 

При съвкупление издава

хипопотамът глас чудат.

Ликува паството — възпява

на Храм и Бог съюза свят.

 

Ловува Хипо в доби късни,

деня прекарва в сън дълбок.

А Храмът хапва и в съня си —

по тайнствен път работи Бог.

 

Видях — над влажната савана

лети, възнася се ’потам.

И рой от ангели „Осанна“

за Божа слава пеят там.

 

Кръв на Агнец ще го умие,

небесна длан ще го държи,

между светци — ще видим ние —

със златна арфа да кръжи.

 

От деви праведни целуван,

ще бъде чист — от сняг по-бял.

А долу храмът ще си плува

в зловонни пари, в земна кал.

Бележки

[1] Послание на св. ап. Павел до Колосяни, 4:16.

Край