Румяна Каменска-Донкова
Утеха

Когато в неразбрана самота

отблъсната надежда тихо стене,

пред моя Бог ще сложа горестта,

защото ме познава съвършено.

 

От трудности без изход канара

заплашва да се срути върху мене.

Безсилието ще Му поверя,

защото ме подкрепя съвършено.

 

Виновно зъзна зад стена от срам.

За да не ми е тъмно и студено

вината си на Него ще предам,

защото ме обича съвършено.

 

Обрулена от ветрове и дъжд,

аз няма да отпадна уморена,

щом води ме Спасителят могъщ,

готов да ме направи съвършена.