Румяна Каменска-Донкова
Загадка

Кой може да разбере самотата,

която като черен воал

с ледена власт обгръща душата,

прави я дом на скръб и печал?

 

Кой иска да погали сърцето,

от никого несгрято в света,

да посади там крехкото цвете,

живото цвете на любовта?

 

Кой търси да подкрепя ръката,

отслабнала в житейски беди

и с мъдростта на верен приятел

кротко ни води в трудните дни?

 

Кой чува колебливите стъпки

как безутешно отекват в нощта,

за да посрещне с топла прегръдка

странника беден, търсещ смъртта?

 

Кой чака да ни отнеме товара —

мъчително несподелим

и на мечтата ни пътя прокара

към вечния мир да вървим?

 

Кой моли да Му отворим вратата

на сърцето си, болно от грях,

та с радост да ни дари свободата

от самота, умора и страх?

 

Чул целебния глас, не оставяй

любовта Му да търси подслон.

Отвори Му и Той ще направи

от сърцето ти грешно Свой дом.