Хелиодор
Етиопска повест (7)

Книга седма

1. След като Каласирид и Хариклея се избавиха от тъй голямата опасност, за да се отдалечат, от мястото на истинския ужас, и в същото време да се изпълни пророчеството, поеха веднага по пътя за Мемфис. Когато наближиха града, в него вече се сбъдваха предсказанията на призования мъртвец.

Тиамид се появил с разбойническата шайка от Беса, но жителите на Мемфис го изпреварили и затворили вратите. Един войник на Митран, който се измъкнал от битката при Беса, предвидил нападението и предупредил гражданите. Тиамид заповядал на войската край един участък на стените да сложи оръжието си, за да се съвземе от пътя, явно с намерението да обсади града. Гражданите отначало се изплашили от нападателите те, като ги помислили за огромна войска, но скоро видели от стените, че броят им не е значителен. Веднага събрали малцината оставени за стража на града стрелци и конници и въоръжили с каквото им попадне останалите граждани, за да излязат и посрещнат в бой неприятелите. Но някакъв виден старец се възпротивил и ги уверил, че в отсъствие на сатрапа Ороондат, който бил на поход срещу етиопците, било редно по-напред да съобщят на Арсака, съпругата му, каква е работата, та с нейно знание да бъде по-лесно да съберат от града войска и тя да се отзове с готовност. Решили, че съветът е разумен, с това намерение се втурнали към двореца, който при отсъствие на великия цар заемаха сатрапите.

 

2. Арсака беше красива и стройна жена, решителна, горда поради благородния си произход, нещо естествено, като сестра на великия цар. Иначе поведението й не беше безукорно, отдаваше се без угризение на непозволени и необуздани удоволствия. Освен другото тя беше на времето отчасти виновна за изгонването на Тиамид от Мемфис. Когато Каласирид заради даденото от оракула предсказание относно синовете му тайно от всички напусна Мемфис и изчезна безследно, смятан за загинал, Тиамид като по-голям син беше избран за жрец. През време на общонародното встъпително жертвоприношение Арсака видяла в храма на Изида чудно красивия момък, пременен в празнична одежда, и му хвърлила страстен поглед, като му дала знак за греховна похот. Тиамид, по природа и възпитание благонравен, не й обърнал ни най-малко внимание. Той не бил наклонен да тълкува правилно нейното поведение или, цял вдаден в тайнството, им придавал безобиден смисъл. Но брат му Петосирид, който отдавна му завиждал за жреческия сан, забелязал отстрани мимиката на Арсака и намерил в нейната съблазън средство за заговор срещу брат си. Явил се тайно пред Ороондат и не само му разказал за страстта на Арсака, но преувеличил, че уж и Тиамид е в сговор с нея. Наместникът лесно му повярвал и поради по-раншните си подозрения спрямо Арсака. Нея той съвсем не обезпокоил, понеже нямал явни доказателства за вината й, освен това поради страх и срам пред царския род въпреки подозренията си се примирил да търпи. Но непрестанно заплашвал Тиамид, че ще го убие, и не се успокоил, докато не го прогонил, а жреческия сан прехвърлил на Петосирид.

 

3. Но това бе станало по-рано. А сега Арсака, когато множеството се втурна към двореца с вестта за приближаването на неприятелите — за което тя вече беше узнала — и поискаха да им позволи да предприемат общи действия с наличните войници, отговори, че не би се съгласила на това така лесно: още не знаела колко са враговете, кои са, откъде са, нито каква е причината за нападението. Трябвало най-напред да се изкачат на стените и оттам да огледат всичко, да съберат другите и тогава да предприемат каквото е възможно и разумно.

Намериха предложението й за уместно и множеството веднага се втурна към стените, Арсака заповяда да разгънат горе палатка с пурпурни и златотъкани завеси. Пременена самата тя разкошно и седнала на висок трон, заобиколена от телохранители в позлатени доспехи, държеше херолдски жезъл в ръка като символ на мирни преговори и покани първите прославени вождове на противниците да дойдат близо до стените.

Тогава се явиха, избрани от множеството, Тиамид и Теаген и застанаха под стените. Бяха гологлави, останалата част на тялото им беше в доспехи. Глашатаят обяви следното:

— Говори ви Арсака, съпругата на първия сатрап Ороондат и сестрата на великия цар. Какво желаете и кои сте, защо се осмелявате да ни нападате?

Те отговориха, че са жители на Беса. Тиамид каза за себе си кой е и че спрямо него са постъпили противозаконно Петосирид и Ороондат, бил лишен от жречески сан злоумишлено и бесейците искали да му го възстановят. Ако си възвърне жречеството, ще има мир и бесейците ще се разотидат по домовете, без да причинят вреда никому. В обратния случай ще решават войната и оръжията. Арсака трябва, ако осъзнава дълга си, да използува случая и да отмъсти на Петосирид за сплетните по неин адрес и за безбожните клевети, които лъжливо е изрекъл за нея пред Ороондат, за да я заподозре той в престъпна и безчестна страст, а самият Тиамид да бъде изгонен от родината.

При тези думи цялото население на Мемфис изпадна във възбуда. Тиамид беше разпознат. По-рано причината за неговото внезапно изгонване не се знаеше, а сега от неговите думи се появи у тях съмнение, дори сигурност в тяхната истинност.

 

4. Арсака се смути повече от всички. Гърдите й се вълнуваха от бурни чувства. Разярена спрямо Петосирид, тя си припомни всичко, което се случи на времето, и замисли да му отмъсти. Като поглеждаше пък Тиамид, след това Теаген, изпадаше в раздвоение на чувствата, тя изпитваше влечение и към двамата, към единия страстта й пламна отново, към другия още по-остро се разрази в душата й, така че не можеше да скрие от околните неспокойствието си. Но след кратко мълчание, сякаш се съвзе от някакъв припадък, извика:

— Мили хора, вие сте обзети от безумието на войната, всички вие, бесейци, не по-малко и вие, двамата млади прекрасни момци от благороден произход, както разбирам и може да се отгатне. Вие се устремявате към явна опасност, и то заради разбойници, а ако се стигне до бой, не ще устоите и на първата атака. Макар че в случая сатрапът отсъствува, силите на великия цар не са толкова слаби, че с останалата тук войскова част да не ви изловим всички. Но според мене тук не трябва да се намесва голямата сила, защото спорът е работа лична, на някои, а не народна или обща, и разрешението му трябва да се остави на боговете и на съда.

Така мисля аз — привърши тя, — моята воля и заповед е всички от Мемфис да останат по местата си и да не се впускат в безсмислена война. Нека страните в спора за жреческата длъжност да излязат в двубой един срещу друг и победителят да я получи като награда.

 

5. След тази реч на Арсака всички граждани изразиха одобрението си, защото се настроиха против Петосирид, като го заподозряха в коварни кроежи. В същото време всички други вярваха, че чрез двубоя между двамата ще се отдалечи от тях явната заплаха. Но, изглежда, повечето бесейци не бяха склонни да приемат това решение, за да не изложат на опасност началника си. Но Тиамид ги склони да се съгласят. Той посочи слабостта и неопитността на Петосирид във военното дело и ги успокои, че той имал повече изгледи за успех. Явно и Арсака предложи този съвет за двубоя, като съобрази, че ще постигне целта си, бе да събуди съмнение, защото Петосирид без друго ще понесе наказанието си в двубоя с много по-храбрия Тиамид.

Можеше на часа да се види как заповедта се привежда в действие: как Тиамид с пълна решителност се откликва на зова и с радост грабва и намества останалата част от оръжието си, насърчаван от Теаген, как слага на главата си гривестия шлем, горящ от златист блясък, и как превързва здраво другите части на доспехите си. А Петосирид изтикват насила навън от вратите и по нареждане на Арсака, докато той настоятелно се моли за застъпничество, му надяват въоръжението.

Като го видя, Тиамид възкликна:

— Не виждаш ли, драги Теагене, как Петосирид се тресе от страх?

— Виждам — отговори той. — Но как ще постъпиш сега? Срещу тебе стои не обикновен неприятел, а брат ти.

— Вярно — каза той. — Ти отгатна насоката моите мисли. Ако божество ми помогне, предпочитам да го победя, но не и да го убия. Не бива озлоблението и гневът за това, което изтърпях, да надвият, чрез кръвта, убийството и опозоряването на родния си брат да постигна отмъщение за миналото и видно положение в бъдещето.

— Това са думи на благороден мъж — каза Теаген, — който познава природата си. А на мене какво ще поръчаш?

— Предстоящият двубой не е кой знае какво често съдбата поднася изненади. Ако надвия аз, ти ще влезеш заедно с мене в града и ще споделяш с всичко. Ако пък се случи нещо неочаквано, ще предвождаш тези бесейци, които се отнасят към тебе голяма почит, и ще водиш разбойнически живот, докато някой бог не ти яви по-щастлив обрат на съдбата.

 

6. След тези думи те се прегърнаха и целунаха просълзени. Теаген остана, където си беше, за да наблюдава развоя на борбата, и без да знае, допускаше Арсака да се любува на красотата му. Тя го разглеждаше всякак и позволяваше на очите си да се наслаждават на предмета на страстта й.

Тиамид се втурна срещу Петосирид. Той не устоя на напора и при първото движение се обърна в бягство към вратите с намерение да се вмъкне в града. Но съвсем не успя, понеже хората на вратите му препречиха пътя, а тези от стените крещяха да не го допускат вътре. И той започна да бяга, колкото му държат силите, около града, вече захвърлил оръжието.

Отзад бягаше и Теаген, силно разтревожен за Тиамид, и защото не можеше да изтрае да не види всичко. Беше без оръжие, за да не помисли някой, че помага на Тиамид. Но оставил там, където стоеше до стената под погледа на Арсака, щита и копието си, така ги оставил, че тя да гледа тях вместо него, докато той придружаваше бегачите.

Петосирид нито още беше настигнат, нито беше много изпреварил в бега, но все изглеждаше, че ще бъде догонен. Той бягаше толкова напред, колкото беше редно въоръженият Тиамид да изостава от невъоръжения. Така те обиколиха веднъж и дваж стената. Тъкмо завършваха третия кръг и Тиамид вече размахваше копие над гърба на брат си и го заплашваше, че ако не спре, ще го нарани (гражданите както в театъра следяха от стените представлението), в този момент или някое божество, или някоя съдба, която направлява хорските дела, вмъкна в действието нов епизод, като за съперничество, началото на нова драма. И тя приподнесе именно в този ден и в този час сякаш като от театрална машина Каласирид във вид на участник в надбягването и нещастен зрител на борбата на синовете си на живот и смърт.

Преживял много и изпитал всичко, приел доброволно изгнание и лутане из чужбина, за да не изживее така ужасната гледка, той бе надвит от съдбата и по принуда видя това, което боговете отдавна му предсказаха. Той забеляза отдалеч гонитбата и разбра от честите пророчества, че това са синовете му, и се принуди да тича след тях по-бързо, отколкото му позволяваше възрастта, и за да предотврати смъртоносния им сблъсък, насили старостта си.

 

7. Щом ги догони, започна да тича близо до тях.

— Какво правите, Тиамиде, Петосириде? — не преставаше да вика силно. — Какво е това, чада мои? — се провикваше често.

Но те не познаха баща си, защото беше още в просешките дрипи, освен това те бяха напълно вдадени в борбата. И бягаха от него като от някакъв просяк или умопобъркан. Част от народа по стените се чудеше, че той непредпазливо се хвърля между мечоносците, а други се надсмиваха на глупавото му и безсмислено суетене.

Но когато старецът забеляза, че не го познават поради жалкото му облекло, смъкна от себе си дрипите, с които се беше предрешил, разпусна неподрязаната си жреческа коса, хвърли товара от раменете и тоягата от ръката си и застана пред тях в образа на почетния жрец, коленичи и простря ръце за молба.

— Чада мои — извика със сълзи в очите, — аз съм Каласирид, вашият баща. Спрете пратената ви от съдбата лудост и отдайте почит на вашия родител, който е пак при вас!

Тогава те се спряха покъртени и изнемощели, паднаха двамата пред баща си и му прегърнаха коленете, като отначало напрегнато се взираха в него, за да се уверят, че той е наистина техният баща. Когато разбраха, че образът му не е видение, а е истински, изпитаха много и противоположни чувства. Зарадваха се, че ненадейно виждат здрав и читав баща си. Но изненадани в това положение, се измъчваха и се срамуваха, силно смутени от неизвестността, пред която се намират.

Докато гражданите още се чудеха и не можеха нито да кажат, нито да направят нещо, сякаш вцепенени от недоумение, подобно на нарисувани фигури в драма, се появи на сцената и друго лице — Хариклея. Тя следваше стъпките на Каласирид и отдалече позна Теаген (окото на влюбения е зорко и често само от едно движение или положение, макар и отдалече и отзад, установява приликата), сякаш жегната от гледката, се спусна като бясна към него. Обви ръце около шията му, увисна на него и го прегърна през скръбни сълзи.

А той, нещо напълно естествено, като я видя измърсена и срамно загрозена, с вехти и окъсани дрехи като някоя просякиня и истинска скитница, се опита да я отстрани и отблъсне. Но най-накрая, понеже тя не го изпускаше и му пречеше да следи Каласирид, я плесна.

Тогава тя му пришепна:

— Питиецо, нима не помниш факела?

Тогава Теаген, засегнат от думите й като от стрела, позна във факела уговорената между тях дума, погледна я втренчено и озарен от погледа на Хариклея като от лъч, проникнал през облак, я прегърна и притисна в обятията си.

Така цялото място под стените, на които отгоре седеше Арсака, приковала поглед не без ревност в Хариклея, се изпълни с някакви сценични чудеса.

 

8. На безбожната война между братята се сложи край. Борбата, която се очакваше да завърши с кръвопролитие, получи вместо трагичен комичен край. Бащата, който видя чадата си да вдигат мечове един срещу друг в двубой и без малко щеше да стане свидетел на гибелта на нещастните си синове, стана посредник в тяхното сдобряване. Наистина той не можа да избегне ориста на съдбата, но за щастие се яви навреме, за да спре изпълнението. Синовете намериха след десетгодишното му странствуване своя родител, виновника за борбата им на живот и смърт заради жречеството, и скоро го увенчаха и украсиха с възвърнатите знаци на пророческия сан. Върхът на представлението беше любовната двойка Хариклея и Теаген — прелестните и привлекателни момък и девойка, неочаквано открили се отново, привличаха върху себе си повече от другите погледите на гражданите.

Целият град се източи през вратите и близкото поле се изпълни с хора от всякаква възраст. Младежите от града, които едва бяха станали мъже, се стичаха към Теаген, а мъжете от по-зрялата възраст към Тиамид, когото познаваха от по-рано. Градските моми, които вече мислеха за брак, заобиколиха Хариклея, а възрастните мъже и целият жречески род придружаваше Каласирид. Така набързо се образува свещено шествие. Тиамид отпрати бесейците, благодари им за показаната от тях подкрепа и обеща да им изпрати при следващото пълнолуние сто вола, хиляда овци и на всеки по десет драхми. Бащата се залови с ръце за раменете му и така Тиамид облекчаваше пътя и подкрепяше вървежа на стареца, който залиташе от неочакваната радост. Същото правеше от другата страна Петосирид. Старецът беше въведен под запалени факли в храма на Изида, съпровождан от ръкопляскане и гръмогласно ликуване. Звуците на много сиринги и свещени флейти подканваха буйните млади към танци.

Не остана извън действието и Арсака. Придружена от собствена стража и шествие, тя встъпи гордо, като внесе огърлици и много злато, в храма на Изида, сякаш по същите причини, както и останалите граждани. Не откъсваше очи от Теаген, повече от всичко се любуваше на неговия образ. Но радостта й не беше безоблачна. Теаген пък водеше под ръка Хариклея и като разбутваше стеклото се множество, забиваше острото жило на ревността в сърцето на Арсака.

Щом Каласирид стигна вътрешността на храма, хвърли се по лице, прегърна ходилата на статуята и остана така дълго време, сякаш примира. Едва стана с помощта на околните, извърши възлияние и молебствия пред богинята, сне от главата си венеца на жреческото достойнство и увенча Тиамид. И обяви на народа, че, вече стар, вижда близкия си край, че този е по-възрастният му син и има право над пророческите знаци, достатъчно е способен душевно и телесно за жреческата свещена служба.

 

9. Народът нададе възгласи на одобрение и обяви чрез възхвала съгласието си. А Каласирид заедно със синовете си и с Теаген и Хариклея се оттегли в тази част на храма, която беше определена за предсказателите. А останалите се разотидоха, всеки към своя дом.

Оттегли се и Арсака, но бавно, като често се обръщаше привидно от страхопочитание към богинята. Все пак, макар и късно, тя излезе, но докато беше възможно, непрекъснато се обръщаше към Теаген.

Когато се прибра в царския дворец, се запъти направо към спалнята и се хвърли на леглото, както си беше облечена, и остана да лежи като онемяла. Тази жена, и иначе склонна към плътски наслади, сега още повече пламна от непреодолимата хубост на Теаген, която надминаваше всичко, което тя някога беше познала. Тъй прекара цялата нощ, като обръщаше тялото си от едната на другата страна, често стенеше издълбоко. Ту се надигаше, ту отново се свличаше на постелята, разсъбличаше повечето дрехи и пак се хвърляше на леглото. Дори веднъж повика без повод една от прислужничките и пак я отпрати, без да й нареди нищо. Накратко: любовта й преминаваше в лудост.

Най-накрая старицата Кибела, една от нейните придворни, която обикновено помагаше на Арсака в любовните й приключения, притича в спалнята й (нищо от действията в стаята не оставаше скрито, защото светилникът гореше, сякаш да разпалва любовта на Арсака).

— Какво ти е, господарко? — запита я тя. — Каква нова страст те измъчва? Чий поглед смущава моята питомка? Кой е така високомерен и самонадеян, че да не се покорява на твоята такава хубост, да не смята щастие твоята любовна близост и да презира знаците и волята ти? Само ми кажи, мое най-сладко дете. Никой не е така несъкрушим да не се подчини на моите магии. Открий ми, и веднага всичко ще стане по волята ти. Мисля, че наистина често на дело си се уверявала.

 

10. Така тя избъбри пред краката на Арсака такива и други подобни магьоснически приказки и като й нашепна всякакви ласкателства, се опита да изтръгне от нея причината на любовната й мъка.

— Аз съм наранена, майче — каза Арсака полууспокоена, — както никога по-рано. Много често в подобни случаи ти си ми помагала, но не зная дали и сега е успееш. Двубоят, който се води днес пред стените се прекрати бързо, за другите се разви безкръвно и завърши с мир, но за мене стана начало на истинска борба. Раната ми не е само външна или телесна, тя е вече душевна. Не за мое щастие ми показаха оня млад чужденец, който тичаше при двубоя до Тиамид. Ти знаеш много добре, майче, кого споменавам. Той заслепяваше с красотата си другите, така че не оставаше незабелязан и за простия и невежия в любовта, камо ли за такава познавачка като тебе.

Ето, моя скъпа, ти узна каква стрела ме е наранила, време е да прибегнеш до всяко средство, до всяка бабешка магия и хитрина, ако искаш питомката ти да остане жива. Защото не мога да живея, ако не го спечеля изцяло.

— Познавам младежа — отговори старицата, — широк в гърдите и рамената, държи шията си изправена и свободна и надминава всички с една глава. Очите му искрят, гледа ту ласкаво, ту гордо. Той е младежът с дългите къдри, бузите му е увенчал първият мъх. Към него притича някаква млада чужденка, иначе нелишена от красота, но, както изглежда, дръзка. Тя се хвърли ненадейно на шията му, прегърна го и не го остави. Или не говориш за него, господарко?

— Точно за него, мамичко. Добре, че ми спомни за онази нечестива негодница, излязла из публичен дом. Тя си въобразява много с никаквата си обикновена красота, но е по-щастлива от мене, щом й се е паднал такъв любовник.

При тези думи старата се засмя леко и презрително.

— Не се тревожи, господарко — каза тя. — Още днес тази хубавица ще бъде разделена от чужденеца. Ако успея да го срещна с тебе и с твоя чар, злато срещу желязо, както се казва, той ще смени, но ще даде пътя на тази продажна любовничка, напразно кокетничеща.

— Ако направиш така, мила Кибелко, ще ме излекуваш наведнъж от две болести — от любовната мъка и от ревността, едната ще утолиш, а от другата ще ме освободиш.

— Ще направя — отговори тя, — каквото мога. А ти ми се съвземи и сега се успокой, не губи кураж и твърдо се надявай.

 

11. Каза Кибела това и като взе светилника, затвори вратата на спалнята и се отдалечи. Още преди да се развидели, тя се запъти за храма на Изида заедно с един от царските евнуси и с една прислужничка, на които поръча да я следват с жертвени питки и някакви други жертвени дарове. Когато застана пред преддверието, заяви, че идва да принася пред богинята жертва от страна на господарката си Арсака, която била смутена от някои сънища и желаела да изпроси благоволението й. Но един от свещенослужителите не я допусна и я отпрати с обяснението, че храмът е изпълнен със скръб. Прорицателят Каласирид по случай завръщането си в родината след дълго отсъствие устроил вечерта разкошно пиршество заедно с най-близките си. Успокоен се отдал на всякакво веселие, след угощението изпълнил възлияние и се молил дълго на богинята. След това казал на синовете си, че вече няма да виждат баща си, и им завещал да се грижат колкото може по-ревностно за дошлите заедно с него младини и да им оказват всяка възможна помощ. После легнал. Било че поради прекомерната радост дихателните му пътища се обременили необикновено и отслабнали, така старческото тяло изведнъж рухнало, или боговете изпълнили молбата му, но във всеки случай при първи петли на сутринта той починал. Поради казаното от стареца синовете му цяла нощ бдели при него.

— И сега пратихме — продължи той — да извикат останалата част от пророческия и жреческия род, за да извършат дължимото според бащиния обичай погребение. Трябва да си вървите, защото не се позволява освен на посветените да принасят жертви и да влизат храма през следните седем дена.

— Къде ще живеят чужденците? — попита Кибела.

— Новият върховен жрец Тиамид — отговори той — нареди да им се приготви жилище близо до храма, вън от него. Както виждаш, самите те идат, подчинени на предписанията на закона, да се преместят засега от храма.

Кибела реши, че случаят е благоприятен и че е време ловът да започне.

— Най-любими на боговете свещенослужителю — каза му тя, — сега е време ние да се покажем любезни към чужденците, и към нас, особено към Арсака, сестрата на великия цар. Ти знаеш, че тя е приятелка на елините и е щастие за нея да приема гости чужденци. Кажи на младите, че по нареждане на Тиамид им е приготвено жилище в нашия дом.

Храмовият служител постъпи така, без да подозира кроежите на Кибела. Той предполагаше, че ще услужи на чужденците, ако им посочи подслон в двореца на сатрапа, и също ще угоди, при това без вреда и безнаказано, на тези, на които е приятно.

А когато служителят видя, че Теаген и спътничката му приближават сломени и просълзени, рече:

— Не е редно, нито позволяват обичаите на бащите, и това ви е забранено, да тъжите и да плачете за върховния жрец, когото отпращаме с радост и благоговение, тъй като е постигнал по-добра съдба и е избран от всемогъщите, както повелява божественото свещено слово. Но може да бъдете извинени, защото, както казвате, сте загубили в негово лице баща, защитник и едничка надежда. Но не се отчайвайте напълно. Тиамид явно е наследил от него не само жреческия сан, но и приятелството му към вас. Първата му поръка беше да помислим за вас. Вече ви е приготвено великолепно жилище, за което едва ли могат да мечтаят и тукашните богаташи, да не говорим за чужденците, които сега не се смятат за облагодетелствувани.

Последвайте сега — и той посочи Кибела — ей тази като ваша майка и се подчинявайте на нейното гостоприемство.

 

12. Това каза той, това направиха и Теаген и придружителката му. Поради неочакваните удари на съдбата те бяха с притъпени чувства, но от друга страна бяха доволни, че получават сега някъде някакъв подслон или убежище. Те наистина биха се предпазили, както е редно да се очаква, ако бяха предвидили трагичността и трудността на своето настаняване, което щеше да се превърне в беда за тях. Но съдбата, която се възправи против тях, им даде малко време за отдих и им отреди мимолетна радост. После тя отново им прати страдания и ги доведе като доброволни пленници при неприятелката им, която плени младите чужденци, незапознати с бъдещето, под предлог на сърдечно гостоприемство. Така скитническият живот поставя живеещите в чужбина в някакво незнание, подобно на слепота.

Когато скоро дойдоха в двореца на сатрапа, намериха разкошните преддверия, които се издигаха по-високо от частните постройки, изпълнени с блясъка на копиеносци и с шума на другата прислуга. Те се учудиха и смутиха, като видяха, че сега съдбата им предлага жилище, несъответно на тяхното положение, но следваха Кибела, която често се обръщаше към тях и ги окуражаваше, наричаше ги постоянно и „дечица“, и „милите ми“ и ги уверяваше, че трябва да се радват на предстоящия сърдечен прием.

Най-после старицата ги въведе в жилището си, малко отдалечено и самостоятелно, настрани от другите, приседна при тях и ги заговори:

— Деца, аз научих причината на сегашното ви угнетение, вие скърбите за вашия пророк Каласирид, който ви беше като баща. Редно е да ми кажете кой сте и откъде сте. Че сте елини, и това научих. Че сте благородници, може да се разбере по облеклото ви. Вашият поглед, така ведър, приличният ви и в същото време чаровен вид издават благороден произход. Но във ваш интерес бих желала да зная от коя област на Елада и от кой град сте, кои сте, след какви приключения сте дошли тука. Кажете ми, за да съобщя и на моята господарка Арсака, сестрата на великия цар и съпругата на Ороондат, най-великия от сатрапите. Тя е приятелка на елините, обича красивото, а мога да ви уверя, че като благодетелка на чужденците ще ви отдаде по-голяма от дължимата ви почит. Разкажете всичко на жената, която съвсем не ви е чужда. И аз съм от елински произход, родом от Лесбос, доведена съм тук пленница, но се чувствувам по-добре, отколкото у дома. Защото съм за моята господарка всичко. Тя диша и гледа само чрез мене, аз съм за нея и ум, и слух и всичко, запознавам я постоянно с прекрасни и добри хора и съм й доверена във всички сърдечни тайни.

Теаген сравняваше казаното от Кибела с държането на Арсака от предния ден спрямо него и си припомни, че тя непрекъснато го наблюдаваше упорито и дръзко, явно предизвикателно. Това не му предвещаваше занапред нищо хубаво. Вече се готвеше да отговори на старицата, но Хариклея се наведе и прошепна на ухото му:

— Помни, като отговаряш, че съм твоя сестра.

 

13. Теаген разбра предупреждението.

— Майче — каза, — че сме елини, сама ти разбра. Ние сме брат и сестра, родителите ни са пленени от разбойници. Тръгнахме да ги търсим и преживяхме по-тежки от техните изпитания, попаднахме на още по-свирепи мъже. След като загубихме всичкото си имущество (а то не беше малко), едва се спасихме самите ние. По някаква щастлива воля на божеството срещнахме хероса^[1] Каласирид и дойдохме тук, за да живеем занапред заедно с него. Но сега, както виждаш, останахме съвсем сами, изоставени от всички, защото накрая загубихме човека, когото имахме за наш баща, и той наистина беше такъв. Това е нашето положение. А на тебе дължим най-голяма благодарност за любезността и гостоприемството. Но ще ти бъдем повече задължени, ако ни позволиш да живеем сами в уединение и ако отсрочиш благоволението, за което ни говори преди малко, именно запознанството ни с Арсака, да не приобщаваш с нейната светла и щастлива съдба нашия страннически и скитнически тъжен живот. Познанството и общуването, както знаеш, са приятни само между равни.

 

14. При тези думи Кибела не се овладя, но показа с израза на лицето радостта си, че двамата са брат и сестра, тя си помисли, че Хариклея не ще бъде никаква пречка за любовните кроежи на Арсака.

— О най-прекрасен от младежите — обърна се тя към Теаген, — ти не би говорил така за Арсака, ако се запознаеш с жената. Тя е благосклонна към всяка съдба, но на първо място помага на тези, които по неволя са изпаднали в бедствие. По произход персийка, пропита е с елински дух, с радост посреща тия оттатък, необикновено й допадат елинските нрави и приятелство.

Така че дерзайте! Ти ще вършиш каквото подхожда на мъжа и ще бъдеш на почит, а сестра ти ще бъде нейна приятелка и придружителка. Но с какви имена да ви наричам?

Като чу, че се наричат Теаген и Хариклея, им каза да почакат. И се отправи към Арсака, като преди това нареди на вратарката (тя също беше старица), ако някой поиска да влезе, по никакъв начин да не го допуска, но също така да не позволява на младите да излизат.

Вратарката попита:

— Дори ако се яви твоят син Ахемен? Веднага след като ти отиде в храма, той излезе от дома, за да си маже очите. Знаеш, че още не ги е напълно излекувал.

— Също и него — отговори. — Но заключи вратата, скрий ключа и казвай, че аз съм го взела.

Така и стана. Едва се отдалечи Кибела, новото усамотение даде възможност на Теаген и Хариклея да се отдадат на сълзите си и да си спомнят за положението си, те се оплакваха почти със същите думи и мисли:

„Ах, Теагене!“ — възкликваше тя. „Ах, Хариклея! — въздишаше постоянно той. — Каква съдба отново ни грабна?“ — се питаше той. А тя: „В какво положение изпаднахме!“

И при всяка дума те се прегръщаха един друг и отново през сълзи се целуваха. Накрай, като си спомниха за Каласирид, обърнаха плача си в скръб по него. Повече Хариклея, понеже тя по-дълго време се радваше на големите му грижи и преданост.

— О, Каласириде — хълцаше тя през сълзи, — аз не мога повече да изговарям благородното име „баща“. Явно съдбата всякак се старае да не ми позволи да наричам някого баща — родния си баща не познавам. На този, който ме отгледа, на Харикъл, измених. Този, който го наследи, възпита ме и ме спаси, загубих. И заради жреческото му звание не ми позволяват да пролея над непогребания му труп дължимите сълзи. Но ето, възпитателю и спасителю, ще прибавя и татко, ако и божеството да не го одобрява, където е възможно и както е възможно, възливам моите сълзи и принасям жертва от къдриците си.

И в същото време тя започна да къса колкото можеше от косите си. Но Теаген хвана ръцете й и ги възпря с молби.

— Защо трябва да живея още — продължаваше тя да се вайка. — Каква надежда ми остава? Съпровождачът в чужбина, опората в странствуването, водачът по пътя за родината, който ми върна родителите, утехата в нещастията, помощта и спасението в затрудненията, котвата във всички наши пътешествия — Каласирид, загина, като остави нас, нещастната двойка, като слепци, незнаещи как да се оправяме в чужбина. Всяко пътешествие, всяко плаване ни е осуетено поради нашето незнание. Напусна ни благородният и благосклонен, мъдрият и наистина светъл ум, без да завърши благодеянията си спрямо нас.

 

15. Докато Хариклея изричаше тези и други жалби, Теаген пък ту прибавяше своите сълзи, ту ги потискаше, за да щади Хариклея, появи се Ахемен. Понеже намери вратата заключена, попита вратарката какво означава това. Получи отговор, че е дело на собствената му майка, и дойде по-наблизо. Докато се питаше за причината, чу плача на Хариклея. Надникна през отвора, през който се пропъхваше веригата на бравата, и видя какво става в стаята. Пак попита вратарката кои са вътре. Тя му отговори, че знае само това, че са някакви чужденци девойка и младеж, както предполага, настанени току-що от майка му. Той отново надникна и се опита да разпознае двамата. Хариклея му беше съвсем непозната, но се учуди на красотата й и си помисли как би изглеждала без сълзи на лицето. Така неговото учудване прерасна в любовно пожелание. А Теаген му се стори смътно познат. Докато Ахемен все още продължаваше да се взира, Кибела се завърна.

Тя беше разказала всичко за младите и честитила на Арсака сполуката: от само себе си се наредило това, на което не можели да се надяват при хиляди планове и хитрини, че любовникът й ще живее в дома й заедно с нея и сигурно тя ще може да го вижда и да бъде виждана от него. С много подобни думи Кибела надъха Арсака и едва успя да я възпре от опита й да види веднага Теаген. Не бивало да се явява пред момъка бледа и с подпухнали от безсънната нощ очи; трябвало да си почине през предстоящия ден и да възстанови присъщата си хубост.

 

16. След като убеди Арсака с тия и много подобни думи и я обнадежди, като я научи какво трябва да прави и как да се представи пред чужденците, Кибела се завърна.

— Какво любопитствуваш тук, сине? — попита тя Ахемен.

Той отговори:

— Гледам чужденците вътре, кои са и откъде са.

— Това не е твоя работа — каза му Кибела. — Но пази мълчание, запази за себе си тайната и не я издавай никому, повече не се сношавай с чужденците. Така желае господарката.

Той послуша майка си и си тръгна, предположи, че Теаген е една от обикновените любовни истории на Арсака. Но отдалечавайки се, каза на себе си: „Но не е ли този, когото неотдавна началникът на стражата Митран ми предаде да го водя при Ороондат, за да го изпрати пък той на великия цар, а ми го отнеха бесейците и Тиамид? Тогава насмалко не загубих живота си и успях да се измъкна единствен от тези, които го водеха? Нима ме лъжат очите? Но сега ми е по-леко и виждам почти както обикновено. Освен това чух, че Тиамид бил тук предишния ден и след двубой с брат си получил жреческото звание. Така че той е. Но сега трябва да мълча за откритието си. В същото време нека разбера какво замисля господарката спрямо чужденците.“

 

17. Това си казваше той, а Кибела се вмъкна при младите и ги завари със следи от сълзите им. Макар че при скръцването на вратата те побързаха да си възвърнат обикновеното държане и израз, от старицата не останаха скрити сълзите в очите на чужденците.

— Сладки деца — извика тя високо, — защо без време плачете, когато трябва да се радвате, когато може да ви облажаваме за щастливата съдба? Арсака изпитва към вас най-добри чувства, за каквито бихте мечтали, и склони да ви приеме на следния ден, а сега нареди да ви приемем най-сърдечно и да бъдем на вашите услуги. Но прекратете този безсмислен и наистина детински плач, огледайте се, съвземете се, подчинете се и отстъпете пред желанието на Арсака.

— Майче — отвърна Теаген, — споменът за смъртта на Каласирид ни наведе на скръб и загубата на неговата бащинска грижа извика нашите сълзи.

— Празни приказки — каза тя. — Каласирид не ви е истински баща. Старецът се е подчинил на природните закони и на възрастта си, а на тебе предстои да спечелиш чрез една личност всичко — първенство, богатство, разкош и удоволствия от разцъфтялата си възраст. Така че, накратко, осъзнай щастието си и се поклони пред Арсака. Само ме слушайте как да се явите пред нея и да я погледнете, когато тя позволи това, как да се държите и да изпълнявате наредбите й. Нейният дух, както знаеш, е величествен, горд и царствен, подпомогнат от младостта и красотата й. Тя не може да търпи неизпълнение на нейните желания.

 

18. На тези думи Теаген не отвърна и си помисля, че те предвещават нещо неприятно и лошо.

Малко по-късно се появиха евнуси и донесоха върху златни блюда остатъци очевидно от сатрапската трапеза и с надминаващи всякакъв разкош и разточителство.

— С това — казаха — господарката сега поздравява чужденците и дава израз на вниманието си към тях. — И оставиха пред младите всичко и незабавно се отдалечиха.

Двамата, и поради увещанията на Кибела, и от желание да не се покажат нелюбезни, вкусиха малко от сложеното. Това стана и вечерта, и през следните дни.

А на другия ден, още през първия час, същите евнуси дойдоха при Теаген и му известиха:

— Щастливецо, господарката те вика при себе си. Тя ни нареди да те заведем лично пред нея. Ела, за да вкусиш от щастието, с което удостоява малцина, и то рядко.

Той помълча малко и сякаш вдигнат насила, стана и попита:

— Само за мене ли се отнася поканата? Или и за сестра ми?

Те отговориха, че била само за него, а Хариклея тя щяла да приеме отделно (защото сега при нея се намирали някои персийски велможи, но и иначе обичаят бил мъжете да се приемат отделно, а жените по друго време).

Теаген се наведе към Хариклея и тихо й пришепна:

— Това е лошо и буди подозрение.

Но като чу от нея, че не трябва да противоречи, а най-напред да се съгласява и да се показва готов да изпълни всичко, каквото Арсака му нареди, той последва водачите си. На съветите им как трябва да се представи, по какъв начин да се обърне към нея и какъв е обичаят влизащите да се покланят до земята, той не отговори нищо.

 

19. Когато влезе, тя седеше на висок трон, блестяща в пурпурна златовезана дреха, в блясъка на огърлици и в достойнството на тиара, увенчана с всякаква разкошна украса. Около нея телохранители, от двете й страни седяха велможи:

Теаген не се смути, но сякаш забравил съветите за внимателно държане, които му даде Хариклея, се изстъпи още по-гордо пред големството на персийския разкош, без да се хвърли на земята, нито да падне по очи, с изправена глава каза:

— Поздравявам те, о царствена кръв, Арсака. Присъствуващите се възмутиха, някой промърмори, че Теаген е нахален и самонадеян, защото не пада по очи, но Арсака изрече усмихната:

— Простете му, той е неопитен и е чужденец, като чист елин страда от високомерието на народа си спрямо нас.

В същото време тя свали от главата си тиарата (защото за персите това означава отвръщане на поздрав), макар че мнозина от присъствуващите изразиха недоволството си, и му каза чрез преводач (защото не говореше елински, макар че го разбираше добре):

— Дерзай, чужденецо! Кажи от що се нуждаеш и няма да ти се откаже.

И тя го отпрати, като даде знак на евнусите. Придружиха го телохранители. Ахемен го видя отново и го позна още по-сигурно. Той се учуди, като се досети за причината на прекомерната му почест, но все пак реши да мълчи.

Арсака устрои трапеза за персийските велможи, привидно за да почете тях според обичая, но в същност за нея пиршество беше срещата й с Теаген. Тя изпрати не само част от обичайните блюда на Теаген и спътничката му, но и няколко губера и извезани постилки — сидонски и лидийски ръчни изделия. Заедно с тях изпрати роби за прислуга — момиче за Хариклея и момче за Теаген, двамата йонийци, още съвсем млади.

И пак подкани Кибела да побърза колкото е възможно по-скоро да изведе работата докрай (защото вече не могла да потиска страстта си). Но старицата не само не се отпускаше, но по всякакъв начин подготвяше Теаген. Тя не му откриваше явно кроежите на Арсака, но със заобикалки и иносказания се опитваше да му даде да разбере. Превъзнасяше любезността на господарката към него и красотата й — не само видимата, но и скритата под дрехата, подчертаваше я под някои благовидни предлози. Хвалеше нрава й като приятна, сърдечна и обичлива спрямо миловидни и смели младежи и изобщо искаше да разбере дали той е податлив на любовта.

Теаген хвалеше благоволението на Арсака към него, приятелското й отношение към елините и прочие, и изказваше благодарността си. Но прелъстителните предложения на Кибела, сякаш не разбира загатванията, той нарочно отминаваше. Старицата се задъхваше, като че страда от сърце. Тогава се сети, че той разбира сводничеството й, но виждаше, че дръзко отхвърля опитите й.

От друга страна, вече не можеше да се оправдава пред Арсака, която ставаше все по-настойчива и нетърпелива и искаше тя да изпълни обещанието си. А Кибела все сочеше различни предлози, ту твърдеше, че той е съгласен, но няма смелост, ту съчиняваше, че получил нервно разстройство.

 

20. На петия или шестия ден, след като Арсака веднъж и втори път повика при себе си Хариклея и за да се хареса на Теаген, й отдаде внимание и уважение, задължи Кибела да говори направо на Теаген. И тя без заобикалки му откри любовта на Арсака и му обеща хиляди блаженства, ако се съгласи.

— Какво е това малодушие — прибави, — каква е тази студенина? Такъв млад мъж, красив и в разцвета си, отхвърля също тъй чаровна и влюбена жена и не смята случая за изгода и сполука! А в работата няма никакъв риск — съпругът отсъствува от къщи, а аз, нейната кърмачка, през чиито ръце минават всичките й тайни, подпомагам тази връзка. А на тебе нищо не ти пречи, нямаш годеница, нямаш съпруга. Но мнозина мъже с разум често пренебрегват и тези условия, защото с това не навреждат с нищо на жените си, а на самите себе си принасят полза — добавят си нова печалба и удоволствие.

Накрая тя прибави към думите си и заплахи:

— Чувствителните и влюбени жени — каза — стават жестоки и гневни и си отмъщават, когато ги пренебрегват и оскърбяват. Освен това забележи, че е персийка и от царска кръв — този израз е от твоето обръщение към нея — и че държи голяма сила и власт. Чрез тях може и да почете покорния, и безнаказано да обуздае опърничавия. А ти си чужденец и си сам, никой не ще се застъпи за тебе. Пощади, доколкото можеш, себе си, пощади и нея. Тя заслужава твоята пощада и с право е загубила ума си по тебе. Предпазван се от гнева на отхвърлената любов, пази се от възмездието за пренебрежението. Познавам мнозина, които после са се разкайвали. Аз имам малко повече опит от тебе в любовта. Тези бели коси, които виждаш, са били свидетели на много подобни деяния, но не са познавали такава неумолимост и студенина.

И се обърна към Хариклея (поради случая се осмели да говори, за да чуе и тя тия неща):

— Помогни и ти, дъще, на твоя — не зная как да го нарека — брат. От това и ти ще извлечеш полза. Не по-малко ще те обичат, повече ще те тачат, ще забогатееш до немай-къде, господарката ще се погрижи да се ожениш блестящо. Тези неща са завидни и за благоденстващ, а не само за чужденците и за затруднените в момента.

 

21. Хариклея й отвърна с презрителна усмивка:

— Би било желателно и най-добре прекрасната Арсака изобщо да не изпада в подобно положение, в противен случай ще трябва да понася болката си със самообладание. Ако пък страда по човешки и е сломена, както казваш, и не може да овладява страстта си, това сама бих посъветвала Теаген да удовлетвори желанието й, да не се отказва, ако това мине безнаказано. Но да не би ненадейно да навлече беда и на себе, и на нея, ако историята излезе на бял свят и сатрапът отнякъде узнае противозаконното дело.

При тези думи Кибела скочи, прегърна и дълго целува Хариклея.

— Добре, мое дете — извика, — че се смили над жена с твоята природа и помисли за сигурността на брат си. Но за това бъди спокойна, и слънцето, както се казва, няма да научи.

— Стига засега — прекъсна я Теаген. — Дай ни време да размислим.

Кибела веднага излезе.

— Ах, Теагене — каза Хариклея, — божеството ни дарява такова щастие, в което нещастието е повече от привидното благоденствие. Но разумните могат да обърнат и нещастните положения, в които изпадат, в по-добро нещо. Ако ти окончателно си решил да извършиш деянието, няма що да кажа и ако изцяло от това зависи нашето спасение и живот, не мога да се противопоставя. Но ако, което е правилно, смяташ неприлично желанието й, все пак се прави, че си съгласен, и подхранвай с обещания ламтежа на варварката, пресичай с отсрочки намеренията й спрямо нас, успокоявай с надежди и утолявай с обещания огъня на страстта й. Навярно по волята на боговете през това време ще намерим някакво разрешение. Но, Теагене, да не се въвлечеш от престараване в позорното деяние.

Теаген се засмя.

— Но и ти — каза й той — в опасности не си защитена от вродения женски недостатък — ревността.

Знай, че аз не мога дори да се преструвам в такива неща. И да вършиш позорното, и да го говориш, е еднакво неприлично. Освен това отказът на стремежите на Арсака носи само по себе си това добро, че повече тя не ще ни досажда. Ако пък трябва да преживеем нещо, то съдбата и опитът ми често са ме подготвяли да понасям каквото дойде.

— Само гледай да не налетим на голяма беда — каза Хариклея и замълча.

 

22. Докато двамата все още обмисляха, Кибела отново окуражи Арсака. Каза й, че трябва да очаква по-щастлива развръзка, че Теаген почти се е съгласил.

И се завърна в своята стая. Тя пропусна вечерта, но през нощта (още от първия ден спеше заедно с Хариклея) помоли девойката да й помага, а на сутринта попита отново Теаген какво е решил. Той ясно й отказа и твърдо заяви да не се надява. Тогава Кибела загрижена притича при Арсака. Когато й съобщи за отказа на Теаген, Арсака нареди да изхвърлят надолу с главата старицата, влезе в спалнята си и се хвърли измъчена върху леглото.

Едва изхвърлиха Кибела из женската стая, синът й Ахемен я видя сломена и просълзена и я заразпитва:

— Да не ти се е случила някаква неприятност, някакво нещастие, майко? Да не би някаква вест да е опечалила господарката? Да не е дошло съобщение от бойното поле за несполука? Да не би етиопците да са поставили натясно господаря Ороондат?

И много други въпроси хитрецът зададе.

— Глупости — отговори тя и отмина.

Но Ахемен съвсем не се отчая, а я настигна, хвана за ръцете, почна да я целува и да моли като на свой собствен син всичко да разкаже.

 

23. Кибела го поведе със себе си, двамата се усамотиха в един кът на градината и тя му довери:

— На друг не бих изповядала моята и на господарката беда. Но понеже и тя е силно обезпокоена, и моят живот е в опасност (зная, че страстта и лудостта на Арсака ще се изсипят върху мен), затова се принуждавам да говоря. Няма ли някак да помогнеш на тази, която те роди, изведе на бял свят и откърми с ей тези гърди? Господарката е влюбена в този млад човек, който живее у нас, и го люби с някаква непоносима, незаконна и нелечима любов. Аз и тя досега напразно се опитвахме да я уталожим. Затова именно бяха многото любезничения и различни услуги спрямо чужденците. Но този глупав, упорит и надменен младеж отблъсна предложенията ни. Зная, че тя не ще го преживее и ще погуби и мене, защото съм се подиграла с моите обещания и съм я излъгала. Това е, синко. Ако можеш някак да ми помогнеш, съдействувай ми, ако ли не, готви се да погребваш майка си.

— На каква награда, майко, мога да се надявам — запита я той. — Не е време да те лаская, нито чрез недомлъвки и заобикалки да ти говоря за помощта ми, когато си тъй притеснена и почти отчаяна.

— Всичко, каквото желаеш, ще имаш — отговори Кибела. — Заради мене Арсака вече те направи първи виночерпец. Ако си мислиш за по-голямо отличие, не крий. Ще получиш и неизчислимо богатство, ако избавиш нещастницата.

— Отдавна, майко — каза той, — подозирах и разбирах, но мълчах и очаквах да видя какво ще се случи. Аз не се нуждая нито от титли, нито от богатство. Но ако Арсака ми даде за съпруга девойката, наричана сестра на Теаген, тогава всичко ще стане по нейната воля. Аз обичам, обична майко, безкрайно момичето. От своята любовна мъка господарката знае какво и каква е любовта и справедливо ще подпомогне този, който страда от нея и освен това обещава да се посвети на благородното дело.

— В това не бива да се съмняваш — каза Кибела. — Господарката несъмнено ще ти благодари, когато станеш неин помагач и спасител. Впрочем нека ние се опитаме помежду си да убедим момичето. Но кажи по какъв начин ще помогнем на господарката?

— Няма да кажа, преди тя да ми обещае под клетва. А ти не предприемай нищо спрямо девойката. Виждам, че и тя е горда и надменна. Инак ще развалиш работата.

— Всичко ще стане — каза тя, като притича в спалнята на Арсака и падна пред коленете й. — Радвай се — каза. — Всичко ще се нареди според волята на боговете. Само нареди да повикат сина ми Ахемен.

— Нека го извикат — каза Арсака, — ако нямаш намерение пак да ме мамиш.

 

24. Ахемен влезе и след като старицата разказа всичко, Арсака се закле да ожени сина й за сестра на Теаген.

— Господарко — обърна се към нея Ахемен, — нека занапред робът Теаген спре да се перчи пред собствената си господарка.

— Но как така? — запита го тя.

И той разказа всичко: как Теаген бил заловен според закона на войната станал пленник, как Митран го изпращал на Ороондат, за да го препрати той на великия цар, как Ахемен взел да го води, но го изпусна, понеже бесейците и Тиамид се осмелили да ги нападнат, как самият той едва се измъкнал. След всичко показа на Арсака запазеното писмо на Митран до Ороондат и прибави, че ако са нужни и други доказателства той ще доведе за свидетел и Тиамид.

След тези разкрития Арсака въздъхна. Без да се бави, излезе от спалнята и се отправи за залата, в която обикновено устройваше приемите, и заповяда да доведат Теаген. Щом го доведоха, посочи му Ахемен, който стоеше наблизо, и попита дали го познава. Той потвърди, а тя го попита отново:

— Като пленник ли те доведе?

Теаген потвърди и това, а тя продължи:

— Тогава знай, че си наш роб. Ще изпълняваш работата на робите, като се подчиняваш на нашите заповеди, дори да не ти е приятно. А сестра ти ще омъжи за този Ахемен, който заради майка си и заради привързаността си заема първо място у нас. Отлагам сватбата само докато се определи подходящият ден и дока то се подготвим за по-богато угощение.

Теаген беше наранен от думите й като от стрела, а същото време сметна за разумно да не противоречи, но тъй да се каже, да отклони нападението на звяра.

— Господарко — каза, — благодарни сме на боговете, че като произхождаме от благороден род, сме щастливи в нашето нещастие, че робуваме не на други, а на тебе, която така благо и благосклонно се отнасяш към нас, смятани тук за непознати и чужденци. Относно сестра ми — тя не е пленница и следователно не е робиня, но ще ти служи с готовност и ще приеме всяка длъжност, която й определиш — постъпи с нея, както смяташ за добре.

— Причислете го към прислугата на трапезата — нареди Арсака — и нека Ахемен го подготви за виночерпец, да свикне отнапред за царската служба.

 

25. Те си излязоха, а Теаген угрижен се замисли какво трябва да прави, докато Ахемен му се подиграваше и надсмиваше:

— Ти, доскоро надменният спрямо нас — му каза — и горделивецът, не превиваше врат, сякаш си свободен. Не навеждаше глава за поздрав, но сега вече бързо ще я наведеш или ще я превиеш вразумен от юмрука ми.

Арсака отпрати другите и като остана насаме с Кибела, й каза:

— Сега, Кибела, той няма да има никакво оправдание. Иди и кажи на този твърдоглавец, че ако ме послуша и последва волята ми, ще си възвърне свободата и ще живее богато и охолно. Ако обаче все още упорствува, ще опознае презряната влюбена и разгневената господарка. Ще изпита най-долно унизително робство и ще претърпи всякакъв вид наказание.

Кибела отиде и съобщи думите на Арсака, като прибави от себе си още много, за да го принуди на това, което й се стори изгодно. Теаген я помоли да почака още малко, отдели се насаме с Хариклея и извика:

— Свършено е с нас, Хариклея. Както гласи поговорката, всички въжета са скъсани, всяка котва на надеждата е отнесена. Нещастието ни връхлетя не като свободни, ние сме отново поробени (той й обясни как), принудени сме от варварския произвол или да изпълняваме волята на господарите, или да ни причислят към обречените. И това все още може да се понася. Но най-тежкото от всичко е, че Арсака е обещала да те омъжи за Ахемен, сина на Кибела. Разбира се, това няма да стане или ако стане, аз не ще го видя, докато още имам меча си или друго средство за защита. Но какво трябва да се направи или каква хитрина да се измисли, за да попречим и на моя проклет съюз с Арсака, и на твоя с Ахемен?

— Само едно — отговори Хариклея, — да се съгласим. Така ще попречиш на моя случай.

— Не говори така! — възрази той. — Дано не стигне дотам жестокостта на нашето божество, че аз, който не съм докоснал Хариклея, да се омърся незаконно с близостта на друга жена. Но вярвам, че съм измислил нещо по-сполучливо. Нуждата прави човека изобретателен.

И веднага той отиде при Кибела и каза:

— Извести на господарката, че искам да се срещна с нея насаме, отделно от другите.

 

26. Старицата си помисли, че най-после Теаген отстъпва, и съобщи на Арсака. Тя и поръча да заведе след вечеря при нея момъка, което тя и направи. Предупреди прислугата да не безпокои господарката и да не вдига шум около спалнята и въведе Теаген. Двамата можеха незабелязано да се приближат, защото всички останали стаи, понеже беше нощ, тънеха в тъмнина. Само в спалнята гореше светилник. Кибела го въведе и пожела да се оттегли. Но Теаген я възпря:

— Нека, господарко, сега Кибела за малко да остане. Зная, че тя е вярна пазителка на тайните ти.

Той хвана ръцете на Арсака и каза:

— Господарко, досега все отлагах да изпълня заповедта ти не защото пренебрегвах твоята воля, а защото се грижех това да стане в безопасност. Но сега, когато за щастие съдбата ме направи твой роб, аз съм много повече готов да ти се подчинявам във всичко. Само изпълни едно-единствено мое желание, макар че ми обеща още много и големи неща. Отклони женитбата на Ахемен с Хариклея. Да премълчим всичко останало, не подхожда на една благородна девойка да се омъжи за роден роб. Или — кълна се в най-прекрасния от боговете, в Хелиос и в другите богове — не ще се подчиня на волята ти, а ако се упражни някакво насилие над Хариклея, ще ме видиш преди това сложил край на живота си.

— Бъди сигурен — отговори Арсака, — че за тебе всичко ще направя, а съм готова и себе си да ти отдам. Но вече се заклех да омъжа сестра ти за Ахемен.

— Добре тогава, господарко — възрази той. — Ожени го за моята сестра, ако имам такава. Но аз зная, че не ще поискаш, нито искаш да му дадеш моята годеница и невеста (впрочем какво друго освен съпруга?).

— Какво искаш да кажеш? — изненада се тя.

— Истината — отговори той. — Хариклея не ми е сестра, а годеница, както казах. Така че ако искаш, можеш да обезсилиш клетвата си. А за да имаш и друго доказателство, разпореди се, когато решиш, за сватбата ми с нея.

Арсака посрещна не без завист и не без ревност откритието, че Хариклея не му е сестра, а годеница, но само каза:

— Нека бъде така. Ще утешим Ахемен с друга съпруга.

— Тогава и от мен ще останеш доволна — каза Теаген, — щом това се разреши.

И в същото време се приближи да й целуне ръцете. Но тя се наведе и вместо ръцете подаде устните си и го целуна.

Теаген се отдалечи, след като получи целувка, но не отвърна на целувката й. Издебна удобен случай и разказа всичко на Хариклея (някои неща тя изслуша не без ревност). Той й обясни целта на изненадващото си обещание и че с един ход ще се постигне много:

Бракът на Ахемен е осуетен и това е предлог засега да се забави похотта на Арсака. Най-главното, което е естествено, е да се хвърли в смут Ахемен. Той ще си помисли, че е измамен в очакванията си, и ще бъде недоволен, че е пренебрегнат от Арсака заради благоволението й към мене. Не ще остане нищо скрито от него, защото неговата майка ще му разкаже всичко. Аз съзнателно я оставих да присъствува на разговора ни, за да го предаде на Ахемен и да свидетелствува, че близостта ми с Арсака е била само на думи. Може би е достатъчно, като не виждаш в себе си нищо лошо, да се осланяш на благосклонността на могъщите сили, но е добре и да убеждаваш хората, с които общуваш, че в искреност прекарваш този преходен живот.

Той прибави също, че непременно трябва да се очаква Ахемен да заговорничи против Арсака. Роб по съдба (подчиненият изобщо се бунтува против господаря), той е онеправдан и излъган в клетвата, а е влюбен и ще научи, че други са предпочетени пред него; като знае най-срамните и незаконни нейни деяния, не ще трябва да измисля злословия, към каквито често мнозина озлобени прибягват. За отмъщение той разполага с готови истински факти.

 

27. Много подобни доводи Теаген изброи на Хариклея и успя донякъде да я успокои. На следния ден той по нареждане на Арсака беше заведен от Ахемен да прислужва на трапезата. Тя му изпрати особено скъпо персийско облекло. Той го облече и по воля или отчасти по неволя се накичи със златни верижки и с огърлици от скъпоценни камъни. Ахемен се опита да му покаже и обясни някои задължения на виночерпеца, но Теаген се завтече към една от триногите, на които стояха чашите, вдигна един скъпоценен съд и рече:

— Аз не се нуждая от наставници, но ще обслужва господарката като самоук. За толкова проста работа не бива да се превзема човек. Тебе, драги, съдбата ти те принуждава да знаеш тези похвати, а мене природата и случаят учат какво трябва да правя.

И в същото време поднесе на Арсака, след като размеси в правилна мярка виното, чаша, която държеше опитно на върха на пръстите си.

Виното повече, отколкото друг път, доведе Арсака до бакхическо безумие. Докато отпиваше, едновременно гледаше втренчено Теаген. Поглъщаше повече любов, отколкото вино, не изпиваше докрай чашата, но изкусно оставяше нарочно малко, за да пие за здравето на Теаген. От друга страна, това нараняваше Ахемен и той се изпълваше с ярост и ревност. От Арсака не остана скрито, че той гледа накриво и някак тихо роптае пред присъствуващите.

Вече когато пиршеството завърши, Теаген рече:

— Моля те, господарко, за първата милост. Нареди да нося това одеяние само когато ти прислужвам.

Арсака кимна одобрително, а той се преоблече в обикновените дрехи и излезе.

Заедно с него излезе и Ахемен. Той укори силно Теаген за нахалството му, че е глупаво лекомислието му; господарката първия път като на чужденец и неопитен не му обърнала внимание, но че ако и занапред показвал такова неуважение, щял да се разкайва. Съветвал го това като приятел, още повече, че наскоро щял да се сроди с него. Нали според обещанието на господарката ще стане съпруг на сестра му?

Наговори му и много други подобни неща. А Теаген, сякаш не го слуша, го придружаваше, навел глава, докато ги срещна Кибела. Тя бързаше да приготви леглото на господарката си за обедната почивка. Като видя сина си навъсен, попита го за причината.

— Младото чужденче — отговори той — се предпочита пред нас и вчера се вмъкна тук, а днес вече изпълнява ролята на виночерпец. Съвсем нехае за нас, главните уредници и главни виночерпци, поднася й чашата се пъчи до царската особа, така че аз запазвам само името на длъжността си. Но той е уважаван, участвува в по-важните и се вмесва в по-интимните дела, защото ние сме си виновни, като мълчим и му помагаме. Но това не е най-лошото, макар че е лошо. Би могло да мине, без той да надменничи спрямо нас — неговите помощници и сътрудници на добрите дела.

 

28. Но за това друг път. А сега, майко, бих желал да видя моята годеница, моята от всичко най-сладка Хариклея. Може би погледът й ще успокои огорчената и душа.

— Какъв годеник си ти, синко? — каза Кибела — струва ми се, че се ядосваш за дреболии и не знаеш най-главното — ти вече няма да се ожениш за Хариклея.

— Какво говориш? — извика той. — Нима не съм достоен да се оженя за робиня като мене? Но защо, майко?

— Заради мене — отговори тя. — И за моята непростима привързаност и вярност към Арсака. Предпочетох нея пред нашата сигурност. Поставих удовлетворението на нейната страст над нашето спасение, помагах във всяко похождение. А този благородник, блестящ неин любимец, веднъж се появи в спалнята й, тя само веднъж го видя и той я убеди да наруши дадената ти клетва и да го сгоди за Хариклея, като я убеди, че тя е му е сестра, а годеница.

— И това тя обеща ли му, майко?

— Обеща му, синко — отговори Кибела. — Лично аз присъствувах и чух с ушите си. И тяхната сватба ще се отпразнува сред блясък след няколко дена. А за тебе обеща да намери друга годеница.

При тези думи Ахемен заохка тежко и потри ръце.

— Аз — закани се той — ще направя на всички гориво това сватосване! Само ми помогни да се отложи за известно време сватбата. А ако някой ме потърси, кажи, е ми се е случило нещо лошо някъде на село. Годеница нарича благородникът сестра си! Сякаш не разбирам, че върши това, за да ме отстрани. Нека я прегръща, нека я целува като законна съпруга, нека дори спи с нея — като ясно доказателство, че не му е сестра, а му е съпруга. Но това ще видим — и аз, и боговете, уязвени от клетвонарушението.

 

29. Рече така Ахемен и вбесен едновременно от ревност, от любов и от несполуката — неща, които могат да възбудят и другиго, не само варварин, той не прецени мисълта, която му дойде, а от първо хрумване се залови за нея. Едва се свечери, успя да измъкне тайно един арменски кон, държан в обора готов на сатрапа за шествия и празненства, и препусна към Ороондат във велика Тива, който подготвяше там поход срещу етиопците и събираше войска от всички родове оръжия, и вече се готвеше да тръгне.