Джудит Макнот
Всеки мой дъх (48)

Четирийсет и осма глава

— Извади късмет — каза Кейт, докато двамата с Мичъл вървяха към стълбището по широкия коридор с дъбова ламперия и офиси от двете страни. — В кухнята още свети.

— И защо да съм извадил късмет?

— Защото някой друг ще ни приготви нещо за хапване, което значи, че ще става за ядене. — Кейт му хвърли насмешлив поглед и бутна две широки стоманени врати, скрити зад стар дъбов параван с абаносови инкрустации. Мичъл видя групичка мъже и жени и предположи, че те още празнуват завръщането на Дани. Вместо да влезе при тях с Кейт, той предпочете да остане в коридора и да разгледа снимките, почетните значки и изрезките от вестници и списания, които бе забелязал преди малко.

Беше впечатлен. Ресторантът бе награден с разнообразни отличия, а статиите бяха много ласкателни. Колекцията беше подредена в хронологичен ред, ето защо подвизите на Кейт идваха чак в другия край на коридора. Тя беше допринесла за безупречната репутация на ресторанта и когато Мичъл стигна до най-нова изрезка, той изпита странна гордост от званието й „Ресторантьор на годината“.

Кейт излезе от кухнята, докато той четеше материала от „Трибюн“. Тя бе облечена с жълто-кафяви дънки и мек кашмирен пуловер. Изглеждаше женствена, царствена и същевременно секси.

— Помня как се боеше, че няма да се справиш с ресторанта, а я виж какво си постигнала — той кимна към статията.

— Първите месеци обърках всичко и сигурно щях да се откажа, ако не беше Дани. Трябваше да успея заради двама ни.

Докато говореше, Кейт поведе Мичъл напред, заобиколи бюрото на оберкелнера и мина през някаква врата. Светна лампата и приглушена светлина разкри стилен салон с разкошен бар, заемащ две стени. Въпреки размера си помещението беше уютно и предразполагащо.

— Помолих Тони да ни сервира тук — обясни тя и тръгна към бара.

Мичъл внезапно си спомни вида на Кейт по време на онази вечеря на свещи във вилата край морето. Сега, докато я гледаше, той разбра защо тогава тя изглеждаше толкова спокойна и уверена.

Кейт скришом наблюдаваше как Мичъл изучава помещението. Не можеше да повярва, че той действително стои на няколко метра от нея. Този ден, който бе започнал толкова лошо, свършваше прекрасно. Мичъл свали вратовръзката си и запретна ръкави. Тя усещаше как онова непринудено приятелство, онова неуловимо привличане помежду им отново възкръсва. Също така усещаше, че то е плод на илюзия, на безпокойството й за Дани, че в момента то е много крехко, уязвимо и се крепи само на негласно споразумение да не подхващат темата за миналото.

— Искаш ли нещо за пиене? — извика тя от бара.

Той кимна и се огледа.

Кейт отлично знаеше, че предпочита водка, но се престори, че не помни, за да не повдигне воала на миналото.

— И какво да бъде?

— Много добре знаеш — изгледа я той.

Три думи, с които той разкъса воала и ги изтика върху опасните плаващи пясъци, олицетворяващи миналото им.

Кейт беше изумена.

— Все още си много самоуверен — сгълча го тя и посегна към най-добрата водка.

— А ти още си много красива.

Ръката й замръзна върху бутилката, после Кейт внимателно я свали и потърси чаша.

— Не знаех, че ме смяташ за красива.

— Мамка му, вярно е.

Този тон беше съвсем нов и нямаше нищо общо с миналото. Кейт приготви водка с тоник и зелен лимон, както в Ангила, и реши — като се имаше предвид накъде е поел Мичъл — че и тя трябва да пийне нещо. Започваха да изникват болезнени въпроси, въпроси, които тя не искаше да задава, с отговори, които не желаеше да чува и на които вероятно нямаше да повярва. Беше толкова щастлива и благодарна за днешното му държание… толкова удивена от нежността, с която бе гледал Дани, че й се искаше онзи миг да не свършва никога.

— Ще ми направиш ли услуга? — Тя заобиколи бара и му подаде чашата с усмивка.

— Зависи — Мичъл вече знаеше каква ще бъде молбата й. Очите й го гледаха прямо и на него хем му се искаше да склони, хем му се искаше да бъде непреклонен. — Каква услуга?

— Ще бъдеш ли така добър да не казваш нищо, което да събуди миналото?

В отговор той я погледна право в очите и заяви без заобикалки:

— Как, по дяволите, си могла дори да помислиш да се омъжиш за тъпак като Ивън Бартлет?

— Това да не би да е поредният разговор, в който ти задаваш въпросите, а аз само отговарям? — мрачно се поинтересува Кейт.

Необяснима усмивка трепна на устните му и гласът му омекна:

— Не.

— Тогава давай пръв.

Той кимна, отпи от водката и се подпря с лакът на бара.

— Какъв е въпросът ти?

Кейт не желаеше съдействието му, желаеше единствено мир.

— Нямам въпрос — излъга тя.

— В такъв случай ми кажи как, по дяволите, си могла дори да помислиш да се омъжиш за Ивън Бартлет?

— Така няма да се разберем — отбеляза тя и му посочи една маса до прозорците. — Не съм сигурна дали имах конкретна причина да се сгодя за Ивън Бартлет. Всъщност редица неща, които разбрах за теб, доведоха до годежа ни.

— За мен ли? — Мичъл не скри, че е настроен скептично.

— За теб. Кажи ми нещо. — Кейт се обърна към него и го погледна. — Какво удоволствие може да ти достави признанието, че бях използвана и захвърлена от теб? Как е възможно в някои отношения да си толкова невероятен… а в други такъв безсърдечен егоист?

— Не мога да ти дам точен отговор, но обещавам да помисля сериозно върху въпроса ти, след като разбера накъде биеш. — Той замълча и добави грубо: — Накъде биеш?

Тя се отчая и реши да му каже очевидното:

— Добре, Мичъл, ето как стоят нещата. Когато те оставих в Анклава на Сейнт Мартен, отидох право във вилата, събрах си багажа като добра малка глупачка и изчаках Ивън. Съобщих му, че сме се запознали и че между теб и мен се е породило нещо специално.

— И той какво отговори? — процеди Мичъл.

— Ивън ми каза, че те е видял на приема на Сесил Уайът, че ти е споменал името ми, а също и че ще бъда в „Айлънд Клъб“ с него. Освен това ми разказа за детството ти и за причините, поради които мразиш него и баща му. После ме попита наясно ли съм, че си на яхтата на Зак Бенедикт, че строиш къща в Ангила и че живееш в Чикаго с Каролин Уайът. — Тя разтърси глава, ядосана на собствената си глупост, и добави: — Така бях хлътнала по теб, че бих преглътнала всичко, с изключение на едно нещо, за което не можах да ти намеря извинение.

— Кое? — напрегна се той.

Тя постави свещ в средата на масата и отговори:

— Остави ме да говоря за Чикаго, сякаш никога не си бил тук. Дори ме попита колко часа трае полетът от Чикаго до Сейнт Мартен. Доколкото ми е известно, има само две причини един мъж да крие от една жена факта, че живеят в един и същи град: или е женен, или не възнамерява да се виждат повече в същия този град. Щеше ми се да повярвам, че имаш трета причина, и знаеш ли какво?

Мичъл я хвана за раменете и я притегли към гърдите си.

— Какво? — попита той и зарови устни в косата й.

Кейт не реагира, само продължи да гледа право пред себе си.

— Звъннах в Анклава да ти поискам обяснение. Казаха ми, че си освободил апартамента. Помислих си, че има грешка, защото не бях забравила как стоеше на балкона и ми викаше да побързам. — Тя напразно се опита да овладее гласа си. — Стоях с приготвени куфари, изправена пред грозната истина: Прелъстил си ме, за да си го върнеш на Ивън, изпратил си ме във вилата да скъсам с него, карайки ме да побързам. А после си освободил апартамента. — Тя си пое дъх. — Изплаках си душата на рамото на Ивън. Плаках толкова много, че накрая заспах, и когато се събудих, вече носех годежния пръстен на Ивън.

Ръцете на Мичъл затегнаха обръча около нея.

— Веднага след като ти замина за „Айлънд Клъб“, Били се обади да ми каже, че са открили трупа на брат ми. Освободих апартамента и уговорих Зак да прекараш деня в обиколка на островите с яхтата му. — Той зарови лице в косата й, прокарвайки ръка нагоре-надолу по гърба й. — Имам си самолет. Планирах да летя всяка вечер до яхтата и да прекарваме нощите заедно. Чаках те на кея във Филипсбърг, докато се стъмни, после звъннах на ветеринарния лекар, който ми каза, че с някакъв мъж сте прибрали Макс преди часове. Не можех да повярвам, че си постъпила така.

— Когато бях бременна в четвъртия месец, отидох при Грей Елиът и видях на снимките, че си ме чакал. Ако знаеш какво означаваше за мен! Поне научих, че никога не си възнамерявал да ме изоставиш по такъв брутален начин.

— Кога разбра, че си бременна? — той притисна лицето й към гърдите си.

— Няколко седмици, след като те видях на благотворителния бал за Детската болница. Сигурно се чудиш как е станало…

— Знам как е станало — дрезгаво прошепна той. — Дори мога да кажа как се е случило с точност до минутата.

— Вземах едновременно противозачатъчни и лекарство против мигрена. Получило се е някакво взаимодействие — обясни Кейт, докато се наслаждаваше най-безсрамно на прегръдката му. Нека й говори така, нека я лъже дори. — Защо се отнесе толкова зле с мен по време на бала?

— Казах ти го онази вечер съвсем неволно. — Мичъл се изсмя кратко и мрачно. — Чувствах се отхвърлен, сърцето ми бе разбито. Минута преди да дойдеш при мен, нямах представа, че Ивън Бартлет е твой приятел. — Повдигна брадичката й. Очите му я гледаха нежно, ала сериозно. — Лежахме и гледахме слънчевия изгрев, въпреки че едва държахме очите си отворени, защото не искахме да пропуснем и миг близост. — Той сведе глава и устните му докоснаха нейните. — Толкова дълго ми липсваше. И толкова много. Липсваше ми вълшебството да сме заедно.

Кейт беше загубена.