Пол Андерсън
Стражи на времето (1)

1

ТЪРСЯТ СЕ: мъже на възраст от 21 до 40 г., физически здрави, семейно необвързани, с военно или техническо образование — за високоплатена работа, свързана със задгранични командировки.

СПРАВКИ: „Компания за приложни разработки“, 305 Източно авеню, от 9–12 ч. и от 14–18 ч.

— … Работата, както вероятно се досещате — обясняваше мистър Гордън, — е малко необичайна, а освен това има строго поверителен характер. Надявам се, че умеете да пазите тайна?

— По принцип да — отвърна Менс Еверард. — Разбира се, зависи от естеството на тайните.

Гордън се усмихна, без да отлепва устни. Еверард виждаше за пръв път толкова странна усмивка. Събеседникът му имаше чудесно колежанско произношение и носеше строг делови костюм, но нещо в него издаваше чужденеца. Не беше само заради съчетанието от мургаво гладко лице, тесни азиатски очи и правилен нос. Но какво тогава?

— Да не ме помислите за шпионин — пошегува се той.

Еверард се засмя смутено.

— Простете, ако така ви се е сторило, но сигурно и аз, като повечето мои съотечественици, съм заразен от тази истерия. Честно казано, никога досега не съм бил в досег със секретна информация. Вашата обява ме заинтригува с предложението за задгранични командировки… Нали разбирате, обстановката сега е такава… не ми се иска да си загубя паспорта…

Еверард беше едър, широкоплещест мъж със загрубяло, обветрено лице и късо подстригани кестеняви коси. Документите му лежаха на бюрото: свидетелство за отбита военна служба и справка за работата му като инженер-механик в няколко компании. Гордън почти не ги беше погледнал.

Кабинетът не се отличаваше с нищо особено — бюро, два фотьойла, шкаф с картотека и врата към съседната стая. Зад отворения прозорец дори тук, на шестия етаж, се чуваше шумът на нюйоркската улица.

— Имате независим характер — отбеляза накрая Гордън, като разглеждаше Еверард. — Това е добре. Мнозина от тези, които идват заради обявата се превиват така, сякаш са готови и на ритник в задника. Но човек с вашата квалификация едва ли би се съгласил на първото, което му предложат. Дори и при сегашните обстоятелства. Запознат съм с проблемите при… трудоустрояването на демобилизираните…

— Вече ви казах — повтори Еверард. — Вашата обява ми се стори примамлива. Работил съм зад граница и нямам нищо против пак да замина. Само че още не мога да разбера с какво всъщност се занимавате?

— О, с много неща — отвърна мъгляво Гордън. — Та значи вие сте воювали във Франция и Германия…

Еверард трепна изненадано. В армейското свидетелство имаше списък на неговите отличия, но той беше готов да се закълне, че Гордън не го е разгръщал.

— Хъм… Бихте ли стиснали с ръце облегалките на фотьойла? Така… благодаря ви. Как реагирате на опасностите?

— Чакайте малко… — ядоса се Еверард. Гордън хвърли око към прибора, поставен пред него на бюрото — миниатюрна метална кутия с две скали и трепкащи стрелки.

— Няма значение. Какво мислите за интернационализма?

— Чуйте, вие какво си…

— За комунизма? Фашизма? Жените? Интереси, хоби…? Благодаря ви, това е достатъчно. Можете да не отговаряте.

— Дявол да го вземе, какво означава всичко това? — кипеше от гняв Еверард.

— Не се притеснявайте — само един малък психологически тест. Всъщност интересуваха ме не толкова възгледите ви, колкото отношението ви към някои общочовешки ценности. — Гордън се облегна назад и докосна краищата на пръстите си. — Засега резултатите са многообещаващи. Идва най-важната част. Както вече споменах, работата има доста поверителен характер. Ние… мм… готвим малка изненада на конкурентите ни — той се усмихна. — Ако прецените, можете да съобщите за този разговор във ФБР. Вече ни проверяваха и се убедиха в нашата благонадеждност. Установиха, че наистина се занимаваме с финансови операции и инженерни проучвания из целия свят. В работата ни обаче има един допълнителен аспект, заради който се нуждаем от хора като вас. Ще ви платя сто долара, ако се съгласите да прескочите до съседната стая за един малко по-обстоен преглед. Цялата процедура ще отнеме не повече от три часа. Ако се окажете подходящ, ще сключим с вас договор и ще започнем обучение. В противен случай просто ще се разделим. Става ли?

Еверард се поколеба. Тук нещо не беше наред. Празен кабинет, този любезен чужденец… странното предложение.

— Ще подпиша договора, но само след като ми съобщите с какво се занимавате.

— Както желаете — сви рамене Гордън. — И без това този въпрос ще го обсъждаме след като приключим с прегледа. Между другото, използваме някои доста модерни методи.

Последното се оказа самата истина. Еверард имаше най-обща представа от средствата за психологическо изследване — енцефалографии, асоциативни тестове, многопрофилни въпросници — но сред десетките писукащи и мигащи прибори, с които го обкръжиха, нямаше нито един поне малко познат. Въпросите, които му задаваше асистентът — плешив мъж на неопределена възраст, с бледо, лишено от каквото и да е изражение лице — изглеждаха напълно безсмислени. Ами металният шлем, който трябваше да си нахлузи — той пък за какво служеше? И къде отиваха всички тези разноцветни жици?

На няколко пъти Еверард поглеждаше към пултовете на приборите, но символите, които се изписваха там, бяха съвършено непознати: нито английски, нито френски, гръцки, руски или китайски… Нищо такова не би могло да съществува в година 1954-та от Рождество Христово. Още тогава в него възникна странна догадка…

С всеки нов тест растеше убеждението му, че скоро ще научи нещо повече за себе си. Менсън Емърт Еверард, трийсетгодишен, лейтенант от инженерните войски на САЩ, демобилизиран, работил като конструктор и експлоатационен инженер в САЩ, Швеция и на Арабския полуостров. Семейно необвързан, макар вече да завижда по мъничко на някои от женените си приятели, без постоянна приятелка. Обича да чете, играе нелошо покер, интересува се от яхти и ветроходство, коне и оръжие, а отпуските си посвещава на излети и риболов. Всичко това Еверард го знаеше и преди, но само като отделни детайли, като късчета от мозайката. Сега те се сляха в едно цяло и той почувства всяка от тези черти като неотменна част от общата картина.

Когато напусна стаята беше като изстискан и целият лъщеше от пот. Гордън му предложи цигара и се зае да преглежда закодираните резултати от тестовете, които му донесе асистентът. От време на време си мърмореше под носа: „… така-а… кортикална функция зет-20… тук оценката е недиференцирана… психична реакция на анатоксини… липсват дефекти в централната координация…“ Гласът му постепенно придоби странен акцент — на нито един от познатите диалекти на английския език Еверард не бе чувал нещо подобно.

Едва след около половин час Гордън се откъсна от записите. Менс едва сдържаше яда си — имаше чувството, че му се подиграват. Но любопитството му бе по-силно от гнева.

— Е, най-сетне! — въздъхна Гордън и се захили така, че едрите му, бели зъби засвяткаха из стаята. — Трябва да знаете, че откакто пуснахме обявата съм върнал над двайсет кандидати. Но вие сте подходящ. Определено ставате.

— За какво? — Еверард се наведе напред, а сърцето му туптеше бясно.

— За Патрула. Очаква ви работа, наподобяваща до известна степен полицейската.

— Виж ти! И къде?

— Навсякъде. И във всяко време. Пригответе се — предстои ви да преживеете доста интересни неща. Нашата компания се занимава с напълно законна дейност, която обаче й служи само за прикритие и източник на доходи. Основната ни дейност всъщност е да патрулираме във времето.