Валентин Караманчев
Една любов с пролог и четири епилога (3)

II

Жената на войводата напусна своя омръзнал свят скоро след Кипра. Стопанинът ú не я жали колкото е редно. Повтори със зачернената невяста на търлийския комита, който умря в мъки ухапан от бесен вълк.

Синът на един изчезнал в Дъбница причака войводата на връщане от пазара и го гръмна в челото. Провеси трупа му върху самара на мулето. Върза ръцете и краката му под корема на добичето и то спря чак пред тяхната порта. Потеря погна убиеца. Золовиха го чак в мохамеданското село Перица, приютен от признателен му за нещо си помак. Довлякоха младежа в дома на войводата. Предадоха го на тарлисченката. Тя го скопи с косер и после довърши с кол по главата. Преди още да прикадят деветина на мъжа ú, неговите синове я прогониха. Тя поведе за ръка детето си и отиде в Лялево при своя девер-дъбнишкия джалатин Работата. А той уж да я скрие от отмъстители, а всъщност, за да не бъркат още две лъжици в калената паница на трапезата му, я изпрати чак в Свети Врач. Задоми я трети път. Несретницата надживя своята угаснала памет.