Бойко Бетов, Светлана Фидосиева
Огледало

Защо винаги търсим нещо в което да се огледаме, търсим одобрение или неодобрение, толериране или не, вместо да бъдем себе си и да счупим Огледалото. Защо казваме това ми е първо, а онова не, вместо да вършим това, което правим в момента с цялото си сърце, сякаш утре ще умрем. Това е моето кредо, колкото и символично да звучи. Ако съм написал нещо е от сърце, а то не знае първо и второ, защото всеки път е различен.

Търсим си огледало, защото така сме забъркани, с пясък нестопен и малко отразителна слюда. Само сърцето ни не е такова. То е замесено от бяло тесто и в момента на привършването му се изпича в последния човешки дъх. Трябва да го слушаме, а не да си търсим огледалото. Пътя на сърцето ни е различен. Ако го носим в шепите си ще виждаме накъде да вървим. И утре търкулнатото от потните длани наше сърце ще бъде вдигнато от дъха на новородено дете. Ще знае накъде да го поведе, за да не повтори нашите огледални грешки. Със или без одобрението на другите.