Димитър Донев
Пробуждане

Знам вече за къде ще тръгна.

Ще замина

и няма да ви казвам сбогом.

Не са ми нужни златните ви мини,

                ни вашите молби.

За бога ми

не ме изпращайте!

Така е по-добре.

Човек пристига сам

и сам се връща.

Черва и кости, а душа бере

като забравен въздух в празна къща.

Ще продължи ли в погледа небето

или затворена

                вратата ще остане.

Знам само, че душата ми

самотна ще си крета,

продухана от вятър,

от дъждове изпрана.