Димитър Донев
Белези

Колко удари по сърцето,

вместо удари

на сърцето

 

и колко неочаквани неща,

дълбоко врязани

като безмълвен плач

в преддверието на кръвта.

И въпреки това

все още съществува Янтра.

Тече в съня,

разкъсва примката на бреговете

и светят юлските светулки

в тополата на детството,

която

в душата ми расте.

 

Колко удари по сърцето,

вместо удари

на сърцето.