Димитър Донев
Черна песен

Трябва да бъдели

песните весели,

блеснали багри

        на белите листи.

 

Трябва,

но мъка сърцето ми беси

и почерняват

        пресекнали мислите.

 

Трябва да бъдели

хората птици,

в път да размахват

        крила срещу вятъра.

 

Трябва,

но нуждата с точния прицел

стреля в крилата им

        като в разпятие.

 

Трябва да бъдели

хората с хора

в празници,

        в делници,

                в дни на веселие.

 

Трябва,

но как като сянка от горест

пътя им, майко,

        зачерква,

                разделя.