Димитър Донев
Пред статива

Здравей,

здравей, но погледът се губи.

Човекът е за теб като картина.

Не знаеш ти дали ще те залюби,

или пък равнодушен ще отмине.

 

Човекът има две очи да гледа

и устни, за да каже „лека нощ“.

Човекът ражда първата победа,

а в себе си все мисли, че е лош.

 

Не ме поглеждай като строг учител.

И аз ще седна тихо пред статива.

Ще се преливат багрите, лъчите

но на платното все ще бъдат сиви.

 

Че ти ще търсиш не човека в мене,

а цвят и сенки, някакви петна.

Такъв ли съм — две линии студени

без порив, без замах и светлина.