Димитър Донев
Гледане на ръка

На Секица Сотирова

Дай ми някоя книга старинна,

с древна мисъл, с попътна мечта,

както някога в твойте картини

да почувствам самите лета

с оня прах по къщята полепнал,

с натежалите клони от плод,

дето вятърът майчински шепне

и люлее небесния свод.

 

Ти протягаш ръце като книга

с две дебели корици и в тях

един свят мълчалив се издига

като знаме над нашия смях.

Много пътища други пресичат,

много тръгват ръка за ръка,

както тръгват момче и момиче

и вървят без компас, ей така.

 

Аз не съм като старите врачки

да гадая по дланни черти.

Аз гадая по земните крачки,

по очите, по твойте мечти.

Че какво са чертите? Заминеш,

заминават след тебе и те.

Над земята остават градините

и посятият плод да расте.