Димитър Донев
Вятърът

Аз съм вятърът,

който от преспите иде.

Спирам тук,

ставам мост между пътища.

Чувам вашите стъпки,

натежавам от гняв и обиди

и добре, че земята е кръгла,

за да мога да стъпя

между вашето утре,

между моето днес.

 

Ненощувани сънища

и осъдени думи

са постелята моя в озвездения лес,

но в гнездата на раните

аз отливам куршуми

и от изгрева късам

справедлив манифест.

 

Давам сила на слабия,

а на птиците вяра в крилата им.

 

Между хляба и ножа

няма място за мир.

Няма нищо какво да загубя,

освен да загубя главата си

и не търся спокойствие,

нито златен мундир.

 

Аз засявам в сърцата ви моята песен,

моя светъл протест,

моя утрешен ден,

за да няма убити и гладни,

обесени,

вик от мъката победен.

 

Аз съм вятъра, вятъра…

И върти се земята.

Спирам тук,

ставам мост между пътища.

Чувам вашите стъпки,

натежавам от гняв и обиди

и добре, че земятя е кръгла,

за да мога да стъпя

между вашето утре,

между моето днес.