Димитър Донев
Сонет

Може би не е така.

Може би си права още.

Махнах весело с ръка,

а не спя до късно нощем.

 

Мислех ще намеря лек,

друг ще срещна, ще забравя,

но най-свидният човек

все остава Богу равен.

 

Като прилив на река,

като първи трепет мощен,

ненадейно все така

 

идва и се връща още

и с невидима ръка

буди моя сън среднощен.