Димитър Донев
Съдба

На нашите майки

Звъни, звъни, завинаги звъни

на лятото жътварската камбана

и остаряват селските жени

под купола на Кумовата слама.

Орачът на годините бразди

челата им, усмивките засява,

но те вървят под падащи звезди,

сънуват лято, есенни жарави.

Децата им, разпръснати навред

по чужди пътища в страни незнайни

не ще се върнат — само някой ред

на картичка с пейзаж омаен

и толкова… Останали сами

цветя засаждат, разговарят с птици

и бавно гаснат в своите тъми

с отворени от чакане зеници.