Димитър Донев
Обич

На жена ми Юлия Златева

1.

Вратата,

пръстената ваза,

набраните цветя от вчера,

викът

        „Върни се рано за вечеря“

и две ръце,

изгрели на перваза

на синия прозорец

след неделя —

 

това си ти.

 

Аз търся твоя образ

върху венчалните възглавници

на мама,

подпрели бялата стена

в дома на село,

защото знам,

че друга обич нямам.

 

И отпътувал

ще се връщам

далеч от гари

и безсънни влакове

и с трепета на твоето очакване

на прага

ще те нарисувам.

2.

Ти не си къшей хляб

на софрата ми,

нито пояс,

        препасан на кръста.

Пет заръки препрати по вятъра,

пет заръки

без клетва

и пръстен.

 

Аз дойдох.

И разтворил обятия

не попитах

        за твоето минало.

Ти приличаше много на лятото,

а бе есен —

наливахме виното.

3.

Юлия,

юли е.

Твоето слънце ме грее.

Грозд над мушкато лозница люлее.

Слънчево зайче наднича през нея,

спира в очите ми,

                трепка,

                        светлее.

Юлия,

юли е.

Всичко наоколо пее.

Багра неземна и земна палитра,

клонче зелено и плодна жарава

диша, под Божия скиптър живее,

                в мене узрява —

                        в тебе златее.

Юлия,

юли е.