Димитър Донев
Каменен надпис

„Цялото това пространство,

което е дълго тридесет дена път,

а широко повече от десет дена,

се нарича България.“

/Из хроника от XII век/

Сънувам ли

или самия

съм надпис в каменните улици?

 

Нахлуват ханове и конници.

Земята

търси семена за корени.

Един монах,

като в икона,

вдълбава твоята история…

 

Сънувам ли?…

 

Конете,

с вятър в нощните си гриви,

развяват стяг от Дунав до Марица

и мойта кръв,

премного дива,

шуми в кръвта

и на орлицата.

 

Но няма сън.

 

Кръжи спокойствие

над каменни оброци.

Не стъпват врагове.

Не чувам звън.

Не удрят черепни чела

камбаните,

а само идват гласове

и чукат по забравени врати

стрелите

на далечни ханове.

 

Българийо,

ръждива угар

от мечове и белезници,

от кости на брадясали мъже,

от стонове

и възглас на войници,

понесен от крилати ветрове.

 

На триста стъпки място

все още имаш място

за къщите

на неродените ни синове.

Тия,

дето те родиха,

умираха по върхове.