Димитър Донев
Лопушна

Лопушна,

Лопушна —

люлка люшкана от ветрове.

Гневно червено сърце

под зелена риза на върховете.

Малко селце,

като юмрука ми стегнато,

през което Огоста

като вена тече.

 

Тук са разстрелвали слънцето —

кърваво кръгло хоро.

 

Но отново

стои край тополите,

спрели на пътя.

Натежава от плод

и целува пръстта

или просто

        пред портите сяда.

 

Слънце,

слънце в очите ми…

 

Ослепявам и падам

върху стена от слънчогледи

и не мога да бъда спокоен.

Тук дъждът е проправял порои

и горещият ден е обгарял земята.

Тази земя

като юмрука ми стегната,

        твърда,

        неравна

— равна на себе си.