Димитър Донев
България

I.

До бели извори,

под тъмни брястове…

 

Една —

единствена,

до гроба.

 

Широка

колкото крило на ястреб

и дълга

        три синджира роби.

 

Земя поробвана,

но неотнета.

Без граници

на хвърлей място —

от прага на кръвта

до връх,

където

гори звезда

и птица властва.

II.

Где ли си раждала мъката,

мъката —

непознатата, —

дето все ходи по живите

и не умира

с умрелите?

 

Где ли си раждала силата.

силата —

непознатата, —

дето е носила пряпорец

вместо глави

на предатели?