Димитър Донев
Земна палитра

Там, където Янтра в своя сън пътува

и вечерник рони прах от звезден път,

тихо мир разтваря моят селски Лувър

от заспали ракли до безсънен рът.

 

Бяло до зелено пролет китка кити,

лятно слънце слиза в клони и листа,

есента завързва зърно в златни пити

и потичат багри в зимна белота.

 

Бяга в рижи ниви конче без юздица,

спира до стъмена горска падина,

в кладенче отпива от сълза водица —

сякаш че отпива лунна светлина.

 

А в полето житно, от щурци превзето,

село — пръснат бисер в път извит белей.

Янтра с мокро цвете ръси му нозете,

вятър го повива и в бразди люлей.

 

И пътуват сенки, образи и птици,

празнични недели, делнични лета,

но остава в мене, в моите зеници

Стърмен с блясък сърмен твойта красота.