Димитър Донев
Целебен олтар

Затрептяла душата ми светла

за предели попътни милей.

Стихнал вятър ту бяга в полетата,

ту в две топли бразди се люлей.

 

Заобикнал и Стърмен, и Тракия,

необходил далечни места

ту се връщам, ту тръгвам по някой

земен път, непознат на света.

 

Но където и аз да отида

все пред мене е родния край,

този светъл простор, този свиден

свят, притихнал под звездния рай.

 

И се връща в душата незримо

оня трепет първичен и стар

към земята с най-нежното име —

дар от Бога, целебен олтар.