Димитър Донев
Урок по рисуване

Когато рисувам дърваря

аз виждам в очите му

две незабравки —

две сини звездици,

две пълни с кобалт езера,

където се смее гласът

на отплувала птица,

където пътуват

две капки дъждовна вода.

 

Когато рисувам дърваря

аз виждам в лицето му

сянка от есенен сплитък,

заслизало утро

по тъмните стволове,

пътеки, покрити с игли

на смолисти дървета

/където душата на бора

през дупчици обли просветва/

и паднал дъждовник

под облак дъждовен

за дъжд на дъжда да се моли.

 

Когато рисувам дърваря

аз виждам в ръцете му

обръч от върше за огрев

и възли,

обвързали с жилави корени

сънни кории,

където в забравени стъпки

от горски копита

вода ненапита се крие.

 

Аз виждам и вятъра,

който с едно неугаснало цвете

през зимните дни разговаря,

когато рисувам дърваря.