Димитър Донев
Стърмен

Стърмен,

в мене заселено —

шепа разпръснати къщи.

Спретнати къси недели

все по зелено

        се връщат.

Село,

което го няма

в картите на света,

но живее

до днес белокаменно

в една стъпка

върху пръстта,

в един гвоздей варосан

под луната

на острите сърпове,

в едни носени — недоносени

        по роса

        и по мръкнало

        кърпи.

Село,

на стръмно засято,

стъпило здраво в браздите.

Янтра

обвива земята му,

както подкова —

копито.