Димитър Донев
Въпрос

Аз лягам пак

и ляга с мене

смирена, сънна тишина.

Денят без пориви сломен е,

не търси полет,

светлина.

 

И както

всяка друга вечер

люлеят сънища света.

Животът мами отдалече.

Започва,

свършва повестта.

 

И няма край.

И пак се питам,

когато всичко прочета,

щом ядох от земята пита

с какво

ще ѝ се отплатя?