Димитър Донев
В най-светлия ден

Денят се усмихва —

        най-светлия ден —

белее в брези белокори,

златее в житата,

трепти възроден

след полет

        на птици в простора,

 

а в мене е пусто.

        Дали че е пуст

светът,

който сам съм понесъл

или че забравени

в селския пруст

замират и люлка,

                и песен.