Димитър Донев
На тръгване

С мен слиза хълма,

цялата земя.

Небето въси

вежди неприбрани

и аз стоя

на пътя онемял —

да тръгна ли

или пък да остана?

 

Как сам да отлетя

на оня бряг

и там да изплета

гнездо от глина,

когато ще ме чака

бащин праг

и пътя подир мен

ще ме проклина.