Димитър Донев
На разсъмване

Нека тръгнал в нощта,

да ми бъде в полето

топъл одър пръстта

и завивка небето.

Нека в тъмни гори

да ми шепнат реките,

а отново в зори

да ми махат ракити.

 

Взел от земната пръст

мъдрост, сила крилата

да едрей моя ръст,

като връх в планината.

Да е чист моя ден

и с усмивки щастливи

да поглеждат след мен

слънчогледови ниви.