Димитър Донев
Пред жътва

В лъчи проблясва едро жито,

нашепват зрели класове

и аз долавям /без да питам/

познатите им гласове.

 

Замлъкват птиците край пътя,

щурците скриват своя лък

и само някъде прикътан,

се чува глас на пъдпъдък.

 

Потъва сламената шапка

на слънцето в златиста ръж

и натежава всяка капка

от първия априлски дъжд.