Димитър Донев
Като песен

Село, село,

белочело

— каменна иглика,

що ме мамиш

с поглед мамин,

с пролет пъстролика?

 

Дали пети

— недопети

песни да допея

или лети

— недолети

стомни да долея?

 

Дали гонен

— недогонен

вятър да догоня

в твойте ниви,

златогриви

на гърба на коня?

 

И да зная,

че до края

аз съм ти потребен,

като песен,

като есен,

като мирис хлебен.