Заинтересувах се от Томас Ман под влияние на Ерих Мария Ремарк. Прочетох „Буденброкови“ и „Вълшебната Планина“. Основният мотив бе да прочета книга („Буденброкови“), удостоена с Нобелова награда, а допълнителната цел бе да разбера защо Томас Ман е Нобелов лауреат, а Ремарк не е.
Действително „Вълшебната планина“ е тежка книга за четене. Но като човек живял около 9 години в Германия като компютърен специалист и опознал (повърхностно) немската душа, разкъсвана между простотията и възвишеното (Гьоте-Хитлер, Университета в Хайделберг — Освиенцим) ми бяха интересни образите на Сентембрини (масон), Нафта (йезуит), Минхер Пфеферкорн (богат бохем), лейтенат Йоахим Цимсхен (върнал се в армията макар и на смъртно легло болен от туберколоза). Има дори споменати българи в тази книга.
Но книгата е особенна (издадена 1924) и затова Нобеловия Комитет удостоява с Нобелова награда „Буденброкови“ (издадена 1901 година). Това не е случайно!
Препоръчвам на всички „Буденброкови“, още повече че братята Ман са Буденброкови по произход.
А сега да се посмеем на мнението на Ремарк за „Вълшебната Планина“:
„Нел бе много сполучлив коктейл…. От американските момичета бе стигнала до дълбокото прозрение, че е по-важно да имаш красиви крака, отколкото да си чел «Вълшебната Планина» на Томас Ман“.
Как да сварим пунш: "Ударих го през ръката и му извиках, че попада под ударите на закона, да бърка боле. … захарта трябва да бъде разтворена във вряла вода, да е отпенена многократно и внимателно да се добави като сладка рафинирана смес, само за Бога да не се бърка! Тогава си грабнах палтото и шапката и избягах, като го убедих, че е по-важно да имаш тези познания, отколкото да си чел „Вълшебната Планина …“
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.