Още не съм стигнала до „Вълшебната планина“. Отношенията ми с Томас Ман, извън гимназиалната борба със синтаксиса му, се развиха покрай „Буденброкови“. Когато започнах книгата, бях стъписана. Стори ми се мъчна. Не се отказах. Превърна се в една от любимите ми книги. Изчитайки я, разбрах за себе си какъв колос е Томас Ман.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.