Читателски коментари (за „Вълшебната планина “ от Томас Ман)

И каква по-точно е източно-римската философия, позната на масовия български читател, но непозната на западния? Кои са нейните водещи представители, школи и как масовия читател в България е обучен на тази философия, при положение че не и особено религиозен? Много се съмнявам в подобни твърдения, както и тези за сблъсъците между севера и юга. Няма никаква нужда до ходим чак до Византия за да правим паралели с 20 век. Сблъсъкът на балканските народи е с Османската империя и той е преди всичко екзистенциален, затова ресурси за собствена култура, философия, литература почти не е имало до Възраждането, като и тогава са били доста ограничени. Нещата в Западна Европа са били съвсем различни, но и там не са били еднакви за всички, затова всъщност се случва и ПСВ. При западнярите има ясно фокусиране върху материалния успех, оттам се стига до ограниченост и алчност, което винаги води до война в крайна сметка. Българите са доволни и да могат да преживеят, защото това е било трудно, за тях когато Запада е просперирал с колониите си.

Във „Вълшебната планина“ Ман изважда съвременниците си от техния материален свят и ги анализира без него, в обкръжението на планината и санаториума, на болеста и смъртта, така разкрива елементи на душевността им, които долу, в материалното остават латентни. В последната сцена героя е взет от планината и се бие на фронта, защото планината не предлага постоянен изход за хората от това поколение.