Читателски коментари (за „Вълшебната планина “ от Томас Ман)

Особена книга. Не мога да кажа, че не е добра, дори се забавлявах с чувството на хумор, с което авторът проявява към героя си. Но също така се отегчих безкрайно, особено в 6-та и 7-ма глава. В началото бяха едни философски разсъждения за времето (поносими все пак), после дойдоха лекциите на Сетембрини и накрая споровете му с Нафта (които едва се издържаха). По едно време от отегчение взех да чета мнения за книгата из нета. Големи суперлативи, голямо възхищение и тук-там някой споделил за скуката. Не се съмнявам, че някои хора наистина изпитват удоволствие от такива четива, но трябва да има и голяма доза снобизъм в суперлативите на други. За ме това е една може би смислена, но много скучна за четене книга. Не мога да преценя до каква степен за това впечатление е виновен превода, но безспорно книгата се нуждае от добър съвременен превод. Този е стар (например, срещнах няколко думи, които изобщо никога не съм чувала, особени граматични конструкции и др.), а и не съм убедена, че е добър. На едно място се усъмних в някакво описание, в което липсваше всякаква логика. За съжаление не знам немски и го сравних с английския превод. И там нещата звучаха доста различно. Та се чудя дали скучните места не ми изглеждаха като празнословни безсмислици поради лош превод.