Тази повест ми бе препоръчана от майка ми преди няколко години. След дълго търсене я намерих в библиотеката и си я взех. Беше истинско удоволствие да я чета час след час. Помня че се разплаках, когато лекарят съобщава на бащата на Зарко, че може да остане без зрение и ръце. Когато я намерих в този сайт, бях безкрайно щастлива. Прочетох горепосочената част и отново заплаках. Това ме навежда на мисълта, че веднъж обикнеш ли някоя книга, няма как след години да ти стане безразлична. „Воля“ завинаги ще вълнува съзнанието ми и ще ме напътства в миговете ми на апатия към живота. Невероятна и трогателна история!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.