Илдико фон Кюрти
Сърцебиене (56)

17:01

Погледнах в огледалото на тоалетната на паркинга на Холмор. Кризите ми отиват. Слабо, опънато лице, сякаш съм употребила някой прастар трик в гримирането. Със загар от Зюлт, няколко лунички по носа. Изглеждам много по-строга от обикновено, някак пораснала. Вече не съм онова мило, безобидно същество, харесвано от всички.

Нека бъдем честни: всички те харесват, защото хората не могат да си представят, че би представлявала заплаха за тях. Или защото просто си по-дебела от тях. Или защото шефът говори лоши неща зад гърба ти. Или защото всички освен теб знаят, че мъжът ти изневерява. Намират те за симпатична, защото смятат, че те надвишават. Преди години, още като работех във фабриката, винаги малко ме беше яд, че хората не клюкарстват по мой адрес. Нямаше нито язвителни забележки, нито подъл слух, който се налага да опровергавам. Възприемам подобно отношение като пренебрежение към личността ми. Само веднъж чух, че една колежка от склада за стоки ме имала за арогантна пуйка. Откога бях мечтала за такова определение.

Образът в огледалото опитва да ми се усмихне. Дали наистина добрият външен вид е така важен? Добре изглеждащите хора по-щастливи ли са? По-щастливи от мен? Че това не е никакво изкуство. Сещам се за смешния Волфганг Йоп^[1].

Когато с Филип и още четири моделки ни заведе в берлинския четири звезден ресторант „Bay“, тъй като Филип му беше издействал договор за първия му филм в киното. В който между другото Бенте Йохансон също получи малка роля. Когато Филип ми каза, че Йоп се изказал за набиващата се на око липса на талант у Бенте, както и за отсъстващото й излъчване и афектирания й начин на изказ, аз тутакси разтворих сърцето си за този човек. Няма съмнение, че бих му допаднала. Действително голям познавач на хората, този господин Йоп.

Вечерта във „Bay“ със сигурност не е била скъпа за неговите възможности. Самият той почти не хапна, защото не спря да говори. Четирите моделки твърдяха, че вече са яли, което си беше чиста лъжа. И аз твърдях, че съм яла, което също си беше чиста лъжа. Но видът на четирите клечки за зъби от женски род бяха удар върху празния ми стомах и едрите ми бедра.

Единствен Филип се наслади на вечерята, демонстрирайки добрия си апетит, а останалите слушахме изказванията на Йоп за вътрешните ценности и външната хубост, които приключиха с умозаключението: „Та кой днес се интересува от вътрешните ценности? Да не би да гледаме рентгенови снимки?“.

И въпреки че бях най-зле изглеждащата жена от всички на масата, се оказах единствената, която се спука от смях. Това по свой начин даде достатъчно доказателства за вътрешната ми ценност.

Свивам устни. Благодарение на прическата, която ми направи Бурджи, шията ми изглежда по-дълга, а косъмчетата под мишниците ми са се изрусили. Харесвам си се. Но не мога да се зарадвам на това. Напротив — още повече ми домъчнява. Щото — к’во значи всичко това? Когато този, комуто не се харесвам чак толкова, въпреки всичко продължава да ми харесва и искам и той да ме харесва.

Двойно еспресо ми би дошло добре, а може би и малка салата. Без заливка. Трябва да използвам времето, преди мъката да ме удари и в стомаха. Ако ще прекарам остатъка от живота си в нещастие, то поне да си запазя добрата фигура. Жената, която чисти тоалетната, ми пожелава приятна неделя. Твърде късно.