Здравейте! Казвам се Анелия Попова, на 21 години съм и за отскоро познавам творчеството на Светослав Минков. Очарована съм от простотата и мъдростта на изказа му. Винаги съм се ядосвала, че смениха програмата в училищата, тъкмо когато аз завърших 12-ти клас. По новата програма се изучаваше творчеството именно на Светослав Минков, с когото любопитството ме запозна. Исках да разбера кой е и прочетох „Дамата с рентгеновите очи“ — оттогава намирам доста сходства между неговия и моя стил на писане. Изкуство е да можеш да пишеш така, сякаш разговаряш с приятел в близкото кафе. Изкуство е да пресъздаваш действителността по толкова неангажиращ и в същото време завладяващ съзнанието начин, който да те изпълва с особено усещане през всеки момент на четене. И е изкуство да прозреш мъдростта на времето, още преди то да е дошло. В „Алхимия на любовта“ Светослав Минков поразява именно с този ефект своите читатели, без дори да се замислял за него. Имаме възможността да го почувстваме близък, свои познат, а рожденната му дата е поне със 100 години назад от нашите. Това го прави уникален! Това го прави търсен! Това го прави откроим сред останалите. Любовта, за която говори е една и съща, независимо от времето — мъдрост, която не всички осъзнаваме. Тя е чиста, тя е проста, дори прозрачна до глупост… и е всичко онова, което познаваме и в своя собствен живот, без да сме се замисляли преди този момент, че много неща можем да променим, стига да поискаме. Тази новела провокира точно тази мисъл. Мисъл, достойна за Нобелова награда, същата, която притежава и самият автор!
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.