Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2010)

Издание:

Джон Чийвър. Крадецът от Шейди Хил

Народна култура, София, 1981

Редактор: Христо Кънев


Известният американски писател Джон Чийвър, гостувал у нас и познат на българския читател главно с някои от романите си, неотдавна издаде своите избрани разкази. Критиката оцени сборника като внушително литературно събитие и той близо година остана неизменно в списъка на бестселърите. Списание „Тайм“ го обяви за една от десетте най-добри книги, публикувани в САЩ през 1978 година. Същата година писателят получи за разказите си и най-високото американско литературно отличие — наградата „Пулицър“.

Понякога наричат Чийвър „американския Чехов“. Комплиментът има известно основание, тъй като Чийвър, подобно на Чехов, насища своите разкази с нежност и топлота, успява да види и усети абсурдното в живота, умее с тъжна и понякога горчива усмивка да прости човешките слабости на героите си.

В предговора на книгата, плод на тридесетгодишен труд, Чийвър пише:

Тези разкази понякога напомнят случки от един отдавна отминал свят: тогава Ню Йорк все още бе изпълнен с речен блясък, тогава можехте да чуете квартетите на Бени Гудман по радиото в книжарницата на ъгъла и всички ходеха с шапки. Разказите ми рисуват последните представители на онова поколение пушачи, които палят цигара от цигара — те сутрин будеха света с кашлицата си, напиваха се на коктейлите и играеха изчезнали днес танци като „кливландски кокошчици“, поемаха за Европа с параходи, истински страдаха от носталгия по любовта и щастието и боговете им бяха остарели като вашите и моите.

Разказите, поместени в „Крадецът от Шейди Хил“, са написани с присъщия на Чийвър хумор. Героите са ексцентрични, ситуациите, в които попадат — смешни и дори невероятни. Но зад сюжетната занимателност ние винаги съзираме тревогата на автора за съдбата на съвременния човек, залутан в джунглата на големия град.

В разказа „Ангелът на моста“ героят се мъчи да си обясни на какво се дължи паническият му страх от мостовете и стига до следното заключение:

И ето че на най-високата точка от пътното платно на моста аз изведнъж съзнах дълбочината и горчивината на моите чувства към модерния живот и силата на жаждата ми за един по-светъл, по-прост и по-мирен свят.

Мечтата за този по-светъл и по-мирен свят доведе писателя-хуманист Джон Чийвър и на първите две международни писателски срещи в София.

В своето кратко, но прочувствено слово на първата от тях Джон Чийвър заяви:

— В моята страна мисълта да се съберат сто и петдесет писатели заедно и да се насърчава обсъждането на такъв щекотлив, основен и важен въпрос като този за мира, е недопустима. За мен щедростта, оригиналността и смелостта на Съюза на българските писатели са поразителни. Бих искал само да кажа колко съм доволен от това, че съм тук, и как ме накарахте да се почувствам у дома си.

Край