Кевин Андерсън
Време на огън и мрак (98)

96.
Тасия Тамблин

Дори постоянният ужас може да бъде смекчен от непрекъснатото бездействие. Как ли бе оцелял Роб през всичките тези години?

Тасия усещаше, че полудява. Не можеха да помръднат, не можеха да измислят нищо и не виждаха никаква надежда за бягство. Правеха упражнения, разказваха си различни истории и се опитваха да измислят някакви игри. Но най-вече просто седяха и мълчаха, минута след минута и ден след ден. Беше изненадана, че пленниците не са почнали да се самоубиват.

Но по-страшно от скуката беше когато наистина се случеше нещо.

Един бръмбароподобен кликиски робот мина през мембраната на клетката. Смит Кефа изпищя. Машината пристъпи напред и обърна червените си оптически сензори към ЕА.

— Ти си шпионин.

Твърдението беше толкова неочаквано и абсурдно, че Тасия избухна в смях.

— А ти си откачена отварачка за консерви.

— Компито излъчи информация за дейностите ни тук. Не можем да го позволим.

Въпреки кошмарната ситуация Тасия застана до компито, за да го защити.

— Как може ЕА да е шпионин? На кого ще донася? — Роб се опита да я дръпне назад, но тя го отблъсна.

Кликиският робот спря, сякаш обмисляше дали да отговори на въпроса.

— Сега разбираме аномалиите, които засякохме. Във вътрешните вериги на компито е имплантирано микроскопично устройство. Бяхме решили, че е пасивно, но преди малко се активизира.

— Това е… абсурдно. — Но се сети за нещо. Бяха й казали, че са намерили ЕА с изтрита памет. Но инсталирането на шпиониращо устройство не беше изключено.

— Един човешки кораб се включи към сигнала и извлече информация за града на хидрогите — продължи роботът. — Твоето слушателско компи е заплаха за нас.

— Това заключение може да е вярно — каза ЕА. — След изтриването на паметта ми в мен беше поставено нещо като паразит, който не можех да идентифицирам. Мисля, че е бил кодиран нискочестотен предавател.

Тасия пристъпи между компито и надвесената черна машина и вирна брадичка.

— Няма значение. ЗВС не са поставили устройството заради хидрогите и кликиските роботи. Искали са да шпионират мен. Сигурно са се надявали, че ще издам нещо за скитническите бази.

Роботът не беше впечатлен.

— Не можем да позволим това да продължава. — От черния му екзоскелет се протегна дълъг крайник и сграбчи сребристата ръка на ЕА. — Трябва да премахнем опасността.

Тасия сграбчи другата ръка на компито.

— Не! Тя е моя. ЕА е…

— Не бива да пострадаш заради мен, Тасия Тамблин. — Гласът на ЕА беше съвсем спокоен.

Тасия дръпна компито, но роботът я блъсна и тя падна. Роб притича и й помогна да се изправи, но тя не го погледна. Умът й беше зает само с едно нещо.

— ЕА!

— Мразим кликисите заради това, което ни причиниха — каза черният робот. — За щастие техните методи за измъчване вършат работа, когато трябва да се занимаваш с предатели. Научихме много от тях. Научихме се как да изпитваме наслада, когато причиняваме болка.

— Не можем ли да премахнем шпионското устройство? — попита Роб.

— Ще го премахнем. За постоянно. — Черният робот дръпна компито.

ЕА завъртя глава и погледна Тасия с мигащите си оптични сензори.

— Не знаех за това. Не помнех. Не исках да те предавам, Тасия Тамблин.

— Разбира се, че не си! — Тасия хвана ЕА за ръката, но не можа да удържи хлъзгавото полимерно покритие. — Оставете я!

Компито не се съпротивляваше. Роботът го измъкна през мембраната. Пленниците ужасено гледаха през прозрачната стена.

— Поне не взеха никой от нас — обади се Кефа.

— Млъквай! — изкрещя Тасия.

— Виждал съм ги да правят експерименти с хора — продължи Кефа. — Режат и късат!

— Какво ще правят с компито? — попита една жена, казваше се Белинда. — Горкото…

Шестима хидроги се появиха сякаш от нищото и приеха хуманоидна форма. И шестимата приличаха на загиналия Рос. По някаква необяснима причина хидрогите винаги приемаха неговата форма. Дори пратеникът, който беше убил стария крал. Тасия изгаряше от гняв. Дрогите бяха убили Рос и бяха унищожили небесната му мина. Това беше главната причина, поради която бе влязла в ЗВС.

„Мръсници!“ За какво им беше да приемат хуманоидна форма, още повече в тяхната среда? Може би това по някакъв начин засилваше наблюдението на пленниците? Дали беше част от експериментите?

Отнякъде се появиха още два кликиски робота. Нещо щеше да се случи.

— Спрете! — изпищя Тасия. — Върнете я!

Дребното компи стоеше като затворник, очакващ екзекуция. Трите робота го заобиколиха. Хидрогите наблюдаваха безучастно. ЕА въобще не опита да се съпротивлява.

Кликиските роботи разпънаха различните си крайници. След това завъртяха ЕА, сякаш се чудеха откъде да започнат. После с бързи движения разрязаха сребристата полимерна кожа.

Тасия запищя от ужас. Роб я прегърна.

ЕА завъртя глава и хвърли последен поглед към Тасия със златистите си оптически сензори. Кликиските роботи продължаваха работата си — бързо и ефикасно разфасоваха компито. Крайниците, вътрешните вериги, мобилните сензори и всички останали части бяха смъкнати от скелета и натрошени.

Без да променят израженията си, приличащите на Рос хидроги са разпаднаха и отплуваха нанякъде. Кликиските роботи също се отдалечиха, като зарязаха останките на ЕА, сякаш за да отчаят пленниците още повече.