Мария Семьонова
Право на двубой (9)

Някой ден аз ще стана герой като теб,

дори след години, но ще успея!

Да не треперя във нощния мрак повели,

страхът е глупост, затуй не треперя.

 

А срещна ли враг по горския друм

или звяр безподобен и страшен,

ще го победя, не ще се смразя,

че до мен ли си, аз не се плаша.

 

От острия вятър не ще да се крия,

не ще се смутя пред неправеден съд —

че щом си до мен, намирам аз сила,

пак да преборя страха.

 

Но даром съдбата нищо не дава —

не моли, не ще измолиш вечна награда.

Все някога аз ще остана самин,

без своя защитник да страдам.

 

Кой тогава зова ми ще чуе,

ако острието към мен се протяга?

Но ако трепне душата, ще зная, че туй е

дланта ти над моите плещи простряна.

 

Ще се притисне близо като хлапе

сегашното мое аз — слабосилно и крехко.

И за пръв път не ще трепна пред враг,

защото срещнах героя-хлапак.