Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Firestarter, 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Вихра Манова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 156 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ І. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 301. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-120-3.
ПОДПАЛВАЧКАТА. ЧАСТ ІІ. 1995. Изд. Плеяда, София. Поредица Стивън Кинг, №18 Роман. Превод: от англ. Вихра МАНОВА [Firestarter / Stephen KING]. Предговор: Емануел ИКОНОМОВ. ІІ осъвременено изд. Печат: Полипринт, Враца. Формат: 20 см. Страници: 287. Цена: 98.00 лв. ISBN: 954-409-121-1.
Първото издание е на изд. Народна култура от 1989 и е със заглавие „Живата факла“; в 1 книга
История
- — Корекция
- — Добавяне на анотация (пратена от meduza)
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Подпалвачката от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Подпалвачката | |
Firestarter | |
![]() | |
Автор | Стивън Кинг |
---|---|
Първо издание | 29 септември 1980 г. САЩ |
Издателство | Viking Press |
Оригинален език | английски |
Жанр | хорър, научна фантастика, трилър |
ISBN | ISBN 0451167805 |
Подпалвачката в Общомедия |
„Подпалвачката“ (на английски: Firestarter) е роман, написан от Стивън Кинг. По книгата е направен и филм, носещ същото име – „Подпалвачката“. Главната роля, на малката Чарли, изпълнява Дрю Баримор.
Сюжет
Анди и Вики се запознават по време на експеримент, носещ кодовото име „Серия 6“. Те двамата, както и всички взели участие в експеримента, получават свръхестествени сили. Анди може да „тласка“ хората, а Вики владее „телепатия“, с която чете мислите на другите. Силите им не са неограничени, но им се ражда дъщеря, Чарли, която наследява способностите и на двамата, но с по-голяма сила — пирокинеза. Останалите участници в експеримента умират по някакъв повод – едни са убити, други се самоубиват. Остава семейството МагГий с малката Чарли. Те са издирвани от „Арсенала“, които искат да изучат и овладеят способностите им. Майката е убита, а детето – отвлечено. Бащата успява да овладее ситуацията, но не за дълго.
11
Библиотекарят беше млад мъж, двайсет и шест годишен, с брада и дълга коса. Пред бюрото му стоеше малко момиченце със зелена блузка и дънки. В едната си ръка държеше книжна кесия. То бе плачевно кльощаво и младият мъж се почуди с какво, по дяволите, са го хранили майка му и баща му… ако са го правили изобщо.
Той изслуша въпроса й внимателно и почтително. Татко й, обясни тя, й бил казал, че ако имаш наистина труден въпрос, трябва да потърсиш отговора му в библиотеката, защото там знаели отговорите на почти всички въпроси. Зад тях голямото фоайе на нюйоркската обществена библиотека глухо ечеше; каменните лъвове отвън стояха на безкрайната си стража.
Когато тя свърши, библиотекарът обобщи, като вдигаше по един пръст на всяка от важните точки.
— Честно.
Тя кимна.
— Голямо… тоест национално.
Тя кимна отново.
— Да няма връзки с правителството.
За трети път кльощавото момиченце кимна.
— Ще имаш ли нещо против, ако попитам защо?
— Аз… — тя се поколеба — трябва да им кажа нещо.
Младият мъж се замисли за няколко мига, понечи да заговори, но вдигна показалец и отиде да се консултира с друг библиотекар. После се върна при момиченцето и изрече две думи.
— Можете ли да ми дадете някакъв адрес? — попита то.
Той намери адреса и грижливо го отпечата върху къс жълта хартия.
— Благодаря — рече момиченцето и се обърна да си върви.
— Хей — извика той, — кога за последен път си яло нещо, момиченце? Искаш ли няколко долара за обяд?
Тя се усмихна с една удивително приветлива и нежна усмивка. За миг младият библиотекар почти се влюби.
— Имам си пари — отвърна тя и наведе кесията така, че той да може да надникне.
Книжната кесия беше пълна с монети.
Преди да успее да добави нещо: да я попита например дали не е счупила своето прасенце-касичка, тя си бе отишла.